Днес, 21 август е важен със събитие, което ще остане в историята на Европа и света, защото на него, но през 1968 г.войските на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия.     
Хиляда деветстотин шестдесет и осма година     Ще започна с един личен спомен…     През 1968 година бях ученичка в седми клас – нито много малка, за да разбирам какво се случва, нито много голяма, за да разбера изцяло събитията.Спомням си, че беше началото на учебната година.Учехме следобедна смяна.Една група мои съученички се бяха събрали в двора на училището и оживено коментираха нещо.Когато един от учителите се приближи към тях, те се разпръснаха.Успях да дочуя фразата:”И у нас ще стане същото!!!”Това, което си спомням от 1968 г. беше Световния младежки фестивал, слухове за протести на чехословашки студенти на фестивала и това, че набързо отпътували за Чехословакия.Смътни слухове за нещо, което се случва в тази страна и още по-смътни слухове, за ставащото в Западна Европа.  Тази година наистина е знаменателна.Тази - 2008 година - се навършват четиридесет години от една поредица събития, на пръв поглед с противоположен знак, но, струва ми се с еднакво желание на участниците в тях – да се разделят окончателно и безвъзвратно със старото следвоенно поколение политици, които, макар и да са участвали във Втората световна война, да са проявили героизъм, вече са загубили връзката с хората и техните проблеми и е трябвало да дойде ново поколение политици – политици –прагматици.  Събитията, започнали във Франция и Германия, вълнуват цяла Европа.  Във Франция,вълненията на студентите, подстракавани от леви екстремисти, прерастват в Латинския квартал на Париж в метеж с крайно обидни за президента Шарл дьо Гол лозунги като:”Дьо Гол в архива”,”Дядка, махай се!”Сорбоната и останалите висши училища са окупирани, а парчета от чугунените решетки са използвани за оръжие срещу полицията.Намесват се и профсъюзите, които организират обща стачка.Макар голистите на следващите избори да печелят вълненията принуждават Дьо Гол да слезе завинаги от политическата сцена.  Драматично протичат събитията и в Германия.  Годината на студентския бунт – както е наречена 1968 г. – е времето на най-големия конфликт между поколенията и конкретно между поколението загубило войната и младото – израстнало изцяло след нея.Освен нови политици се появяват и нов тип интелектуалци – достатъчни са имената на Даниел Кон-Бендит и Херберт Маркузе.Това е времето, когато хората се разделят с илюзиите на следвоенното градене.Това е времето, в което се ражда културата на отрицанието и критикарството – не че е лошо да се критикуват и политици, и начинът, по който те са правели политиката.Струва ми се, че тогава се е родила една нова илюзия – тази за конвергенцията /за постепенното прерастване на капитализма в …социализъм/.  Други събития се разиграха, но през май и най-вече през август същата година…В другата част на Европа – в Чехословакия.Това е последният опит за либерализиране на комунистическия режим преди да рухне през осемдесетте години на ХХ век.Това е знаменитата „Пражка пролет” в Чехословакия, това е знаменитият опит на Александър Дубчек да прокара „отгоре” своята знаменита линия на „социализъм с човешко лице”.Отпускането на идеологиче- ския контрол, разрешаването на интелектуалната свобода и свободното слово, съвпада драматично по време с „идеологическото втвърдяване” на Москва.И това предопределя изхода от тези събития.След няколко предупреждения ръководителите на Варшавския договор решават да се намесят срещу „контрареволюцията” - войските на СССР, Полша, ГДР, Унгария и България навлизат в Чехословакия на 21 август и смазват всякакви надежди за либерален социализъм.Твърди се, че идеята за интервенцията в Чехословакия е дадена от Тодор Живков.Символ на съпротивата срещу интервенцията става студентът Ян Палах, който се самозапалва на 16 януари 1969 година.Ал.Дубчек насилствено е отведен в Москва и заставен да се откаже както от идеята си да либерализира социализма, така и от партийния си пост!  Две събития, два процеса развиващи се успоредно във времето…Но те трябва да се помнят, за да се възприемат няколко важни урока – както за управляващите и политиците, така и за гражданското общество.  Според мен, политиците трябва да помнят, че трябва непрекъснато да държат ръка на пулса на управляваните от тях народи и в момента, в който им бъде даден знак, че са изчерпани откъм политически идеи, загубили са синхрона с динамиката на общественото развитие, да имат доблестта да слезнат от сцената, да отстъпят на хора, които биха могли по-успешно да управляват кризите, които са неразделна част от общественото развитие.  Гражданското общество пък трябва да бъде особено внимателно към това, което му предлагат на идеологическата сергия - там вече има много шарлатания….
 Ето и един сайт свързан със събитията тогава:
http://www.1968bg.org/

Е хубаво де.Руснаците брутално попречили на чехите да изградят "социализъм с човешко лице".Е къде е сега тоя социализъм питам аз?Нали през 1989г Варшавският договор се разпадна?Какво пречеше на Чехословакия да изгради тоя прословут "социализъм с човешко лице"?Защо не го изградиха?Някой ще ми отговори ли на тоя въпрос?Много бих искал да знам.Какво им пречеше да го построят,да видим всички като какво представлява аджеба?

Самият комунизъм/социализъм беше нещо неосъществимо - утопия.Не можеш да направиш добро на хората противно на тяхната воля и желания.
Чехите може да не успяха в правенето на "социализъм с човешко лице", но май успяха - по-бързо от нас да направят "капитализъм с човешко лице" след "нежна революция", а не след "безкръвен преход".