Не бих могла да кажа нито добро, нито лошо за 2007 г., през която нашата страна беше приета в Европейския съюз.За съжаление, много малко и много парадни бяха промените в резултат от този акт.  Струва ми се, че като резултат от приемането ни в Европеския съюз бяха някои промени в търговското обслужване, и може би в кредитирането, също така има известно стабилизиране на работната ръка – задържа се в родината.Иначе всичко продължава по старому!  Нямах никакви илюзии относно приемането ни всред напредналите европейски държави.Следя отблизо политическите процеси в страната от самото начало на демократичните промени.Много се интересувам и от това дали и какви манталитетни промени настъпват всред хората.  Тази година имах възможността да участвам в двата избора – в изборите за Европейски парламент като част от организационен екип, а в местните избори – кандидат за общински съветник на една дясна партия.Имах възможността да разговарям с много хора – и такива, които гласуват, и с такива, които не гласуват и по този начин изразяват позиция.По време на местните избори се срещнахме лице в лице с различни по политическа ориентация и манталитет български избиратели.Затова ще си позволя да обобщя моите наблюдения.  През 2001 г. се гневях на хората, повярвали в приказката за „добрия”,”народния” цар. Усетих, как хората- след това- освен разочаровани се почувстваха и виновни.Гласуването през 2005 г. беше гласуване на гнева и апатията.Но сега има вече и други нюанси във вота и настроенията на хората.И от една страна ги разбирам, но от друга – много ми се иска да се променят.  Възрастните хора, поколението над 60 години е загубило вече всякаква житейска преспектива.Хората от това поколение живеят ден за ден, от помощи на близки, от помощите, които им изпращат „децата” от чужбина.Вероятно тези хора биха били мобилизирани от призив и реални мерки как децата им да бъдат върнати в България, да са до тях и да работят за благото на страната.  Поколението между 40 и 60 години иска да консумира капитализма, без да го е създало.Наскоро бяха изнесени данни, че има хора, взели кредити от… осем банки.Много от тях опитаха в бизнеса, но поради много обстоятелства – включително и образователни- не можаха да се справят и изпаднаха от бизнеса.Смятам, че призив и разписани конкретни мерки под мотото „Можеш да започнеш отначало” би ги направило политически активни и загрижени за България и нейното европейско бъдеще.  Вече има ясно очертана прослойка – между 30 и 40 годишни - високо образовани, висококвалифицирани, високо платени млади хора, при това с високо самочувствие. Това е много, много хубаво!Но бедата при тях е тяхната социална индиферентност, робуването на пропагандните схеми, че политиката е „мръсна работа”.Тук на мене ми е много трудно да дам предписание как те да бъдат въвлечени в рашаването на съдбата на Европейска България!Оставам с надеждата, че естественото развитие на европейското семейство, оттичането на популистката вълна в България ще ги накара да заемат позиция и да се включат в решаването на обществените процеси в синхрон с европейското развитие.  Първата половина обаче на 2008 г. донесе негативни новини за българското европейско членство.Европейските ни партньори провидяха корупцията, срастването на властта с престъпността и отначало дипломатично, после малко по-твърдо заявиха несъгласието си с тези процеси.Но - за съжаление - т.нар. гражданско общество мълчи!Мълчат иначе гласовити представители на "интелигенцията" - тях ги биваше да клеймят управлението на ОДС, но сега...                                            

Гражданско общество в България??? Не, няма! Гражданско общество в Гъция? Има! Само да посмее тяхното правителсво малко да засегне интересите на това общество – то веднага скача масово и запълва улици и площади с народ.Такова нещо в България не може да се случи.Причините са основно две: страх и мързел.Страх, насаждан десетилетия с терор.Страх, че като излезе да протестира, ще го видят, ще го запишат и ще му се случат неприятни неща.Мързел – защо пък да излизам, може и без мен, пък и има ли смисъл?
“Гласовитите” “интелектуалци” са едни червени бетонни глави, подбрани според тяхната преданност към БКП, които надават по команда мощен и гневен залпов глас, гарниран с много демагогия и лицемерие само когато са засегнати техните господари.
Иванков

А колко от нас скачаха при управлението на Иван Костов?Никой нали?Вярно че нямаме гражданско общество.

докато не измре поколението раждано до 2010 г да се оттекат мръсните води откраднатото да се превърти да се създаде прослойка не знаеща как са натрупани парите на прадядовците им дотогава ще има защо?как? има ли ? а апатията на хората е вследствие трансформирането на спестяванията на българите в дим/1997/ изгубените илюзии/че някой ще ги оправи И ДОБРЕ ГИ ОПРАВИ, арогантноста на крадците които сега са на власт
Няма как да сами да влязат в затвора и затова на хоризонта изгрява нещо като български Пиночет бат Бойко или друг като бат Бойко все тая вече народа иска кръв и само така ще се решат проблемите/войната разрушава но и в голяма степен е полезна с кръвопускането настройка на оцеляваща вълна/

ЧЕСТИТ ТИ БЛОГ, МИРА!
Желая ти успех, какъвто ти безспорно заслужаваш! Дерзай! Дръзко, бойко, настъпателно!
Бъди каквато си: нежна и непримирима, женствена и непоколебима, любвеобилна и саркастична, благородна и жестока … Спрямо всеки – кой каквото е заслужил!
Просто казано: Бъди ТИ!
Любо

...Лилов все още смееше да се показва тук и там, в БСП/БКП започнаха една перманентна кампания. Основният рефрен беше - "Всички сме виновни. И вие сте маскари". В тази кампания се включваше цялата платена преса. Като почнеш от долнопробните вестници от рода на "24-часа" "Труд" и стигнеш до флагмана "Дума". Впрегнати бяха всички "гласовити интелектуалци" както са неречени по-горе псевдоинтелектуалците от времето на БКП. Хвърляше се кал по всеки дръзнал да изрази нежеланото мнение. В арсенала влизаше всичко. От наглите лъжи, през простащината та дори и най-ехидни подигравки. Стигнаха до там, че да използват уродливото лице на тяхното собствено творение ДС, за да окалят неудобните. И от цялото това замеряне с кал де постигнаха целта си. Вече няма наокалян. Всички сме в кал и така не може да се отличи истинското от лъжливото. То за това сега са подкопани и самите морални устои на обществото. Та за това тези младите, "между 30 и 40 годишни " казваш, са такива. Ами остава ни да се надяваме с времето нещата да си дойдат на мястото...Нали времето лекувало.

svraka написа на 28.08 21:51:
".... Впрегнати бяха всички "гласовити интелектуалци" ....Нали времето лекувало ..."

Спомнете си и наплива от "гласовити интелектуалци", "гласовити спортисти", "гласовити кметове" и какви ли още не в инициативния комитет за предизборната кампания на Първанов. Спомнете си "Хвърковатата чета " на Гранитски, която първо обикаляше кметовете да дадат рамо на предизборната кампания, а после обикаляше да бъдат преизбрани същите тия кметове!
Синджир марка!
Но нека не чакаме времето да приложи своята лечебна терапия!
Нека вземем в ръце терапевтичния инструмент! И той не се казва "дамска превръзка", а СКАЛПЕЛ!
Гангрената се отстранява със скалпел!

Гранитски не е интелектуалец. Както не са такива и други хора с научни титли като Сендов и Андрей Пантев. Не са, не понеже не са образовани а защото са платени клакьори и номенклатурчици на БКП/БСП. Те просто не са свободни хора. Интелектуалци в България има, но техният глас никога не се чува понеже те никога не пеят псалми на властта, която и да е тя. Не защото интелектуалеца е политически неутрален а защото не си затваря очите пред никоя свинщина, включително и пред тези които върши партията на която симпатизира. Затова интелектуалеца рядко достига до държавен пост. Особено в България, и особено в днешна. Него не го награждават и с държавни награди, освен по принуда.И само за да отбият номера. Затова например с орден Стара планина се кичат всякакви недоразумения, но никога няма да бъде връчен на най-достойния жив български поет Константин Павлов. Казвам най-достойния защото поезията не е стихоплетство а има и дух и съвест. Затова Левчев макар да има всички възможни държавни награди никога няма да стане поет.Така че не винете интелектуалците - в България те нямат думата, гласът им не се чува - българина е докаран до такова интелектуално равнище че за него интелектуалци са Слави Трифонов и Юлиан Вучков.Спомнете си гаврата с учителите по време на стачката им - трябваше да ги смачкат понеже бяха последната организирана образована част от населението. Никой не ги подкрепи, някакви идиотки от БСП дори заплашваха,че щели да ги съдят понеже няколко дни децата им не били ходили на училище. но не протестират че образованието в България - това за децата на обикновените граждани, не на онези в елитните училища и колежи, е вече на онова от преди век. Е толкова.

Не случайно написах "гласовити интелектуалци", защото точно това имах пред вид.