Обездушаването на българския народ се проявява най-вече при празнуването на българските празници.Тази тенденция се проявява особено ярко в последните години.Обикновено празниците в България преминават в преяждане и препиване.Въпреки призивите на политически партии и патриотични организации опитите за освещаване на празниците с църковни церемонии удрят на камък.Пусти и тъжни остават паметниците и паметни плочи.Освен с угощения - къде по-богати, къде по-бедни - празниците са съпроводени с разрешаване на семейни и родови свади, които - в годините на реституцията и дивия капитализъм - Бог наспорил! Редица празници бяха придружени с национален траур - за свидните жертви в Ирак, либийската драма, а като израз на изявилата се с особена отчетливост напоследък безотговорност на всички нива - аварии и некнтролируеми природни бедствия.При това стечение на обстоятелствата българинът няма как да се отпусне и да празнува.И освен на трапезата и в свадите денят преминава в сън, някакви дребни домакински поправки и …досада.

 Освен горепосочените  има и още един много важен фактор - скучните, познати до втръсване ритуали и церемонии.С малки изключения, където гражданството проявява инициатива, останалите церемонии са от времето на социализЪма - с разни демократични кръпки, префасонирания.Като се прибави и обстоятелството, че вече се върнаха и каменните изражения на номенклатурчиците от късния живков социализъм картината става пределно ясна.Човешкото лице на П.Стоянов бе заменено от безиразното лице на агент Първанов.Втренчения поглед на Сакскобурггота и хрисимата, но изпълнена със закана  физиономия на Доган са в състояние да отвърнат всеки баща или майка, решили на този ден да заведат рожбата си на общобългаско честване, да я направят съпричастна на националната гордост и радост, почит към националните герои. Така празникът не може да изпълни своето предназначение - да сплоти нацията на основата на общонационалните ценности, исторически спомен и съзнание.Вина за това носи и Българската православна църква, а напоследък - и българското училище.Третият проблем е , че много от предлаганите за национални празници дати са спорни от гледна точка на историческата наука - тук имам предвид  особено 3 март.Някои от празниците са използвани за политически спекулации.Необходимо е - в демократична България - да се проникнем от мисълта, че оттук нататък ще бъдем нация от хора с различни политически убеждения, но- ако искаме да съхраним своята идентичност - трябва да бъдем обединени на тази база.Това трябва да е базисното условие за съхраняването ни като народ.

 Как да бъде преодаляно разделението, произтичащо от празниците?

На първо място, длъжност на българските историци е да проведат дискусии, в които да дадат базисно единни оценки за датите на националните празници.Гражданските и патриотичните организации, а ако може и политическите партии, да окажат натиск върху институциите, отговарящи за държавния церемониал да преосмислят ритуалите, свързани с честването на различните празници.Всеки празник да има свои специфични особености, адресати.Децата, младите хора, да бъдат възпитавани в уважение към празниците.

 Най-вече самите граждани да проявят своята загриженост към съхраняването на историческата памет. Защото все пак честването на празника е и индивидуален акт...

Интересна тема! ОБЕЗДУШАВАНЕТО на българския народ. Комунистическата идеология не одобрява народните празници, особено пък религиозните, защото в тях никъде не фигурира тя и нейните вождове. Затова една от първите грижи на болшевиките бе да наложат нова система от празници и чествания. Изривайки всички религизни светии, поставиха на тяхно място комунистически герои ( в повечето случаи обикновени терористи ). Подмениха Бог с техния вожд (Ленин). Бавно, методично и с терор наложиха своя система от празници. В България се случи същото, с една малка разлика – запратиха в забвение нашите национални герои, на тяхно място натрапиха интернционални, по-скоро съветски. След рухването на комунистическата идеология започна възкръсването на народните празници, даже най-големите богохулници (комунистически величия ) запалиха най-големите свещи в храм-паметника “Александър Невски” и се кръстеха смирено. Какво безсрамие, каква наглост, какво лицемерие и фалш!!
Как да бъде преодоляно разделението, произтичащо от празниците? Много бавно и мъчително, защото на възлови места в историческите и религиозни институции са поставени и още са си там, весли и самодоволни верни партийни другари, които по никой начин няма да допуснат промяна, докато не бъдат изритани от там. Тогава вече може да се помисли дали 3-ти март трябва да бъде национален празник, в който цел ден медийте прославят нашия поробител, или да честваме 24 май, която дата е национална гордост!