Отминава и 2008 година.Скоро медиите ще започнат да правят класации, равносметка, пресмятания и прогнози за 2009 г.Ще се чуват вероятно бодрячески гласове,Тъжните няма да се чуват много много, защото да си тъжен на празниците никак не върви.Но тази година вероятно не само ние, българите, ще бъдем ако не тъжни, то много,много угрижени - световната икономическа криза ще накара и гражданите на другите държави да отправят тревожен взор към идната година.И все пак ще се вглеждаме в отминаващата, за да видим поне зрънцето оптимизъм, което би ни позволило да съхраним силите и устрема си дори в условията на кризата.
През 2008 година бяха установени твърде интересни отношения между управляващите и управляваните - може би нямащи аналог в световната история.Управлаващите в България не направиха никакъв опит да влезнат в диалог с управляваните.Станишев говореше на гражданите с клишетата от тодорживково време, Ахмед Доган - отначало надзидателно, поучително, раздразнително /че му задават въпроси/, а след случая Ахмед Емин - млъкна съвсем, като изпрати емисари да обясняват необяснимото.Симеон Сакскобурггота колчем си отвореше устата бърбореше нелепици...И се настани всеобщо мълчание, в което управляващите изтънко започнаха да унижават и да се подиграват на "народа"!Спомнете си почивките за пенсионерите, раздадените на някои места шоколади с изтекъл срок на годност.Друг народ да беше щеше да излезе на улицата и нямаше да се прибере, докато госпожа Масларова не се прибереше в домашното си огнище да си гледа внуците.Нищо такова не се случи...Напротив - тишината беше оглушителна.
  В тази тази тишина отекваше само шумът от картонените шпаги на шпажистите от различните отделения на ДС.Но това беше привидно - уплашени или не, след като шпагите биваха прибирани те - шпажистите се кълнеха във вечна вярност на нещо, което - макар и полуживо в аналите на ДС си е отишло безвъзвратно.Дори понякога плесваха ръце и се прегръщаха.Така освен от политиците всички онези българи, които продължават да мислят и се възмущават, но които вече губят надежди в рамките на своя живот да видят България в коловозите на нормалността, имаха повод да намразят всички публични личности - журналисти, учени, медиатори, манекени и манекенки, певци и певици.
    Тази тишина обаче се оказа онази среда, в която олигархията в България заговори все по-нагло и нагло.Тя не просто иска вече легитимация на награбеното, но и полагащото и се уважение и почит като на новите чорбаджии и господари на унила България.Продължаващият вече двадесета година преход вместо да сплоти българите срещу новите предизвикателства, вместо да постави на първо място здравия разум и смисъл, Разумът и Знанието въобще, ги доведе до опасна атомизация, а в някои случаи до пауперизиране на цели групи българско население.Стигна се дотам по телевизията да ни предлагат рецепти за приготвяне на кучешко месо.Стигна се дотам, че кметицата на "китното родопско селце" вместо да се заинетересува защо съселяните и са стигнали дотам, защо нямат вяра в научната медицина, ги заплаши с линч.Същото и за хората в това село - вместо да се заинтересуват защо техни съселяни живеят по този начин, да ги извадят от антихуманното съществуване, заплашваха с линч и човека, дръзнал да наруши мълчание и табута.Спомням си мислите на писателя Виктор Пасков:Българският народ се намира в период на вторично подивяване.
  Наистина България е изправена голямо предизвикателство - предстои и да преживее истинска капиталистическа икономическа криза!За пръв път!Ако наистина има европейско гражданско общество у нас, то не бива да позволява на управлаващите нито за момент, нито за минута да се опитват да се оправдават с кризата, за да замазват собствената си управленска несъстоятелност.То трябва да ги застави да говорят....Да обяснят как, с какви средства ще управляват кризата!А ако не го направят - трябва да се разгневят и да ги принудят да си ходят.Като след това много внимават кого избират за спасител...