Не съм почитателка нито на БИГ, нито на ВИП Брадър, но докато се разхождах из телевизионните канали попаднах на събуждането на Тошко..Понякога -фоново - дочувам реплики от Къщата и гласовете на присъстващата там извадка на нашето общество.Думата, която ми идва на ум в тези случаи е ДЕМИТОЛОГИЗАЦИЯ.Демитологизация на семейство Живкови, на българския тоталитаризъм, но и на българския преход.

  Неволно си спомням кадрите от манефестациите по тоталитарно време.Трибуната на мавзолея, еднакво облечените членове на Политбюро и ведно с тях Първият...Освен еднакво облечени, те имаха и еднакво безизразни, безчувствени лица.Вероятно скришом са охкали и пъшкали от старческия ревматизъм, от други старчески болежки и сигурно с огромна мъка са изчаквали края на манефестациите, за да се отпуснат безсилни някъде.Също както ние изминавахме огромните градски пространства, за да се приберем баздиханни у дома и да се опитаме да изтрием тези досадни часове, хората на трибуните, техните безиразни, безчувствени лица.Режисираните кадри по телевизията наречена национална, също допринасяше за изграждането на този мумифициран образ на тоталитарните управници.Затова - когато видяхме наши близки, познати, съседи, колеги, като новите действащи лица в политиката не можехме - а и все още не можем да ги приемем като новите управляващи на държавата ни.Днес малък Тошко демитологизира, демумифицира този образ на тоталитарната държава.Смъкна го на обикновено битово ниво и от тям се видя, че семейство Живкови не е онова, което носталгичната част от нашия народ пази като реликва от младостта си.Едно обикновено момче, с нищо по-различно от тези, които всеки ден срещаме на Илиенци и на другите борси в страната.Само дето се опитва да се къпе в ореола на дяда си...
 
  Малък Тошко, с участието си във ВИП Брадър демитологизира и самия преход - видя се, че зад него стоят не бели якички, не някаква "червена" аристокрация, а яки селски момчета, които правят опит да строят каскетски капитализъм...
 Все още обаче имаме избор - дали да го заменим с европейския или да продължим да крачим към Казахстан, Узбекистан, Азърбейджан - с цялото ми уважение към техните народи, не към техните управници.

като малък сечко :)