Постинг
17.05.2009 21:34 -
За публичните лица
Повод за тези мои размисли е смъртта на големия български актьор Петър Слабаков.
Най-напред - съболезнования на неговите опечалени близки, Бог да го прости и да бъде вечна паметта му! Това, последното, сигурно ще бъде така, защото в българската кинематографична съкровищница, в златния фонд на БНТ и българската култура образът му е ярко присъствие, висок актьорски стандарт. Но в разрез с табуто "За мъртвите - или добро, или нищо" ми се иска да напиша, какво в действителност мисля - и то не само за него, но и за други творци - преселили се в отводния, по-добър свят. Няма да напиша хулни думи, а по- скоро ще пиша със съжаление, че тези наистина талантливи хора не станаха - и продължават да бъдат - жертва на комунизма, с които още - като в някакъв странен кошмар - продължаваме да съжителстваме.Той ограби техния талант, не им позволи да го развият в неговия пълен блясък, слагаше им окови.Но въпреки това тяхната човешка същност и топлота продължаваше да обитава един притворен двойствен свят.Съжалявам, че творците като Слабаков водеха борбата за човека сами, вероятно нямаха доверие помежду си -да се опълчат заедно срещу режима и да се превърнат в това, което техните колеги на Запад бяха бляскави - да се превърнат не само в емблемата на нацията, но ембелема на поколението си, говорители на нравствени каузи, морални корективи и водачи на своите народи.Когато започнаха промените, те останаха в Онзи свят, не можаха да разберат невъзможността на комунизма, не можеха сякаш да повярват, че са били измамени по един подъл начин и че по един още по-перфиден начин комунистическата върхушка ги държеше в ръцете си.Те трябваше да говорят - до известна степен - не политиците...Те трябваше да произнасят присъдите.Но много от тях ни разочароваха - и това ми е болката...Един В.Петров - безспорно талантлив поет.Но никога няма да му простя онова стихотворение, което той написа по повод прездентските избори през 1996 година...
Един В. Пасков....Стафан Цанев, който напоследък замлъкна, но който първо пееше Осанна, пък скоро след това - Разпни го...
Тази празнота няма да се запълни...С никакъв Азис, с никакви Десислави, Глории и други бутафории.Но "културните революции" са минало....
Най-напред - съболезнования на неговите опечалени близки, Бог да го прости и да бъде вечна паметта му! Това, последното, сигурно ще бъде така, защото в българската кинематографична съкровищница, в златния фонд на БНТ и българската култура образът му е ярко присъствие, висок актьорски стандарт. Но в разрез с табуто "За мъртвите - или добро, или нищо" ми се иска да напиша, какво в действителност мисля - и то не само за него, но и за други творци - преселили се в отводния, по-добър свят. Няма да напиша хулни думи, а по- скоро ще пиша със съжаление, че тези наистина талантливи хора не станаха - и продължават да бъдат - жертва на комунизма, с които още - като в някакъв странен кошмар - продължаваме да съжителстваме.Той ограби техния талант, не им позволи да го развият в неговия пълен блясък, слагаше им окови.Но въпреки това тяхната човешка същност и топлота продължаваше да обитава един притворен двойствен свят.Съжалявам, че творците като Слабаков водеха борбата за човека сами, вероятно нямаха доверие помежду си -да се опълчат заедно срещу режима и да се превърнат в това, което техните колеги на Запад бяха бляскави - да се превърнат не само в емблемата на нацията, но ембелема на поколението си, говорители на нравствени каузи, морални корективи и водачи на своите народи.Когато започнаха промените, те останаха в Онзи свят, не можаха да разберат невъзможността на комунизма, не можеха сякаш да повярват, че са били измамени по един подъл начин и че по един още по-перфиден начин комунистическата върхушка ги държеше в ръцете си.Те трябваше да говорят - до известна степен - не политиците...Те трябваше да произнасят присъдите.Но много от тях ни разочароваха - и това ми е болката...Един В.Петров - безспорно талантлив поет.Но никога няма да му простя онова стихотворение, което той написа по повод прездентските избори през 1996 година...
Един В. Пасков....Стафан Цанев, който напоследък замлъкна, но който първо пееше Осанна, пък скоро след това - Разпни го...
Тази празнота няма да се запълни...С никакъв Азис, с никакви Десислави, Глории и други бутафории.Но "културните революции" са минало....
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блогът на Лъчезар Томов
2. Демократи за силна България
3. Албена Палпурина
4. Ангел Грънчаров
5. Ангел Станоев
6. Асен Генов
7. Бело Море
8. Любим линк
9. Борис Тодоров
10. Валентина Наумова
11. Ваня Панайотова
12. Весела Йорданова
13. Веселин Николов – dzver
14. Георги Алексов
15. Георги Ангелов и Светла Костадинова
16. Георги Грънчаров
17. Даниел Митов
18. Иво Йонков
19. Димитър Аврамов
20. Димитър Антонов
21. Блог за политика на Тони Господинов
22. Clixsense
2. Демократи за силна България
3. Албена Палпурина
4. Ангел Грънчаров
5. Ангел Станоев
6. Асен Генов
7. Бело Море
8. Любим линк
9. Борис Тодоров
10. Валентина Наумова
11. Ваня Панайотова
12. Весела Йорданова
13. Веселин Николов – dzver
14. Георги Алексов
15. Георги Ангелов и Светла Костадинова
16. Георги Грънчаров
17. Даниел Митов
18. Иво Йонков
19. Димитър Аврамов
20. Димитър Антонов
21. Блог за политика на Тони Господинов
22. Clixsense