Малко след началото на демократичния преход прочетох инкриминирания от комунистическия режим труд на Алексис дьо Токвил "Старият режим".Сякаш четях описанието на сегашната наша ситуация - революцията /превратът, реформите/ изядоха "децата си" и на власт отново е Старият режим.Потърсих сведения за автора и с изумление разбрах, че той е живял през първата половина на ХІХ век, а описаната ситуация се отнася за Реставрацията на Бурбоните, че авторът е един от основоположниците на политологията.Наивно си мислех, че ще избегнем повторението на историята, но сега, след почти двадесетгодишен преход с горчивина си мисля, че ни сполетя нещо по-лошо от фарса след Реставрацията.Защото тогава фактически се реставрира управлението на аристокрацията и духовенството, а при нас се реставрира управлението на каскетаджиите...Аристократ е бил маркиз дьо Лафайет - участник във Войната за независимост на Северна Америка и във Френската революция. Въпреки жертвите по време на същата тази Френска революция и духовниците, и аристократите са разбрали, че вече не могат да пренебрегват Негово величество Народа, не могат вече надменно да му се присмиват и подиграват - след това той - Народът няколко пъти още им напомня за променените реалности.
 В България няма кой да напомни на управляващите кой е суверенът на властта. Поради много причини!Още през средновековната ни история управляващият ни елит няколко пъти е бил отродяван от същия този народ - най-напред в периода на византйско владичество /1018-1185/ ,след това - в периода на турското владичество/1396-1878/.Българската аристокрация е била асимилирана чрез смесените политически бракове, чрез съблазняване с постове и облаги, чрез физическото и унищожение.Българските интелектуалци в началото на османското нашествие на Балканите се пръсва из манастирите на Сърбия, Русия, Влашко и Молдова.Народът остава сам - без водачи, без носители на елитни идеи.На тази основа се раждат егалитарните настроения и нагласи, неподчинението и незачитането на  авторитета, които се трансформират в манталитет.Особено деструктивно е османското владичество.Тогава липсват важни институции - както държавата, така и църквата...Държавата е чужда, тя е враг, с който българите никога не биха и могли да влезат в диалог.
   След Освобождението държава и народ се оказват не само отчуждени, но разделени - и то от пропаст...Суспендиране на Търновската конституция, пет преврата, грубо погазване на демократичните правила и процедури - формиране на изкуствени проправителствени мнозинства, насилие и фалшификации при провеждане на изборите, управление на държавници, които , бидейки възпитаници на различни западни и руски учебни заведения и поради това -са носители на различни културно-политически модели - всичко това не може да формира уважение към демокрацията като цяло.
  За взаимоотношението  комунизъм- демокрация са написани книги...
  Причини за злоупотребата с понятието демокрация има и в двадесетгодишния ни преход...На първо място тук причината е ,че формациите, които в началото на прехода се афишираха като демократични, се позоваваха не на опита на модерната, а на домораслата българска демокрация до 9 септември 1944 година - премесена с носталгия по отдавна отминали времена, с овехтял монархизъм, без да отчетат както позитивите, така и негативите на династията Сакс- Кобург- Гота - личния режим на Фердинанд и авторитарния - на Борис ІІІ.Не бе дадена точна оценка за Стефан Стамболов, за управлението на Александър Стамболийски...Отново се мина в гамата от Осанна до Разпни го, без да бъдат посочени както техния принос за развитието и утвърждаването на българската държавност, така и за погазването на демократичните норми - шуробаджанащината / днес т.нар. клиентелизъм/, разправата и неглижирането на опозицията като коректив на управлението, унизяването на българските интелектуалци. Заедно с това един брилянтен дамократ като Ал. Малинов остава  само едно име в учебника по история.
 Вече многократно е писано, че реформите в България бяха непопулярни, поради обстоятелството, че не бяха подготвени още в тоталитарната епоха.За това душата на понятието демокрация да бъде извадена още в зародиш, тя да стане само една мръсна дума, овъргаляна в устата на нейните противници и техния слугинаж "заслуги" имат чалгаджийската култура, слугинските медии и образованието- ерзац.
 Оттук нататък следва въпросът как ще се резкрие истинският блясък и сила на модерната парламентарна демокрация....