Изборите завършиха....Да живеят изборите!Вероятно моят ентусиазъм да участвам в изборите ще се види някому смешни.Още по-смешно може да му се стори това, че въпреки всичко, което ще напиша по-долу може да съм и "от другата страна"...Т.е. може да съм сред кандидатите за сградата с надпис "Съединението прави силата".Засега знам какво се случи от "тази" страна.Няколко дена, като участник в секционна комисия, вече разбрах защо не спираме да дълбаем дъното, без на това дълбаене да се вижда края.Това познание ми дава основание да погледна на бъдещото развитие на България и с отчаяние, и с надежда.  Отчаяна съм, защото с пределна яснота осъзнавам, че между хората и техните избраници лежи зейнала една голяма пропаст.И то не само по вина на "кандидатите за славата".Има нещо дълбоко погрешно в разбирането, че политиката е мръсна работа.Да, има ги лъжите, има ги компроматите, но може ли човек да живее без другите, без обществото, а обществото без обществен договор и общо съгласие за посоката, която трябва да се следва.По този въпрос суверенът - т.е. обществото мълчи или излъчва напълно погрешни сигнали към управляващите.Резултатите от изборите показват, че хората са дълбоко разтроени /3х1/ - опити да съчетаят човещината, българската си идентичност и партийната си принадлежност. Амалгамата, която като мислене, говорене и действие се получава е дълбоко непоследователна, напълно лишена от рационалност, дълбоко травматична. От една страна това е следствие от неуспешния опит да бъде създадена средна класа и от опита на хората да се държат и да имат поведение като принадлежащи към нейния сегмент.Бедни избиратели на десни партии не могат да следват консервативни и демократични принципи, при това лишени от собственост, която би могла да бъде основата на тяхното независимо поведение.
 Другото, което ме изпълва с отчаяние е, че в общуването си хората продължават  не само да говорят, но и да мислят в клишета и всеки опит да изкажеш рационална гледна точка, дори когато поне отчасти си съгласен с тяхната удрят на камък.Те приемат ситуацията в икономиката, политиката, публичния живот като веднъж дадени, и не желаят да мислят за промяната като възможност да променят не само ситуацията, но и себе си - и то в положителна насока, в благоприятна за тях насока. Съществува и някакъв инат да се правят напук неща - това особено е характерно за социалистите - критикуват властта, държавата, управлението, но те критикуват някаква имагинерна власт, държава и управление - някакво, което не е тяхно, не е избирано от тях, с техния вот, с техния глас.И пак посягат към номера на "тяхната" бюлетина.Нещо, което е било преди осем години...Управлението на Иван Костов!Отчайва ме невъзможността да разбера какъв беше този механизъм, който създаде тази нагласа, невъзможността да разбера как всички ние да променяме тези нагласи.И гласуването си!
  За другите "партийци" какво да пиша...липса на елементарна лоялност към политическата сила, която представляват, отсъствието на каквато и да е дисциплина, отговорност към нея - и в мислене, и в говорене, и в действие.
 Още от сега е видно, че ще пием чашата, наречена ГЕРБ и Бойко Борисов!Че ще е горчива, ще е горчива...Дано не е много горчива!Надявам се обаче, че ще е наистина "шлейфа" на популизма и ирационалността.