Българското общество е обхванато от опасен синдром - да го наречем Вавилонска кула, или по-точно Вавилонските кулички.Разноезичие както в говоренето, така и в мълчанието.
 Разноезичното говорене обхвана всички слоеве и всички сфери на публичния живот. Най-видимо е това разноезичие в политиката.Този синдром се изяви особено отчетливо в последните кампании.Вероятно той се дължи на вече ясните различия, които се оформят в самото общество.Но тези различия са толкова многопосочни, колкото многопосочно е самото говорене.За съжаление, вместо зрялост - все пак двадесет години минаха от началото на прехода - то показва един политически инфантилизъм.А освен това - преливане от пусто в празно.Все още се иска свикване на Велико народно събрание, изработване на нова конституция и т.н.Сякаш България продължава да битува в социалистическата външнополитическа изолация. И нашите политици с почуда откриват, че Съветският съюз го няма.А Европейският такъв не казва нищо по въпроса - неговият дневен ред за нас е друг - корупция, превенция срещу престъпността, неуреденото ни правосъдие , нерешени инфраструктурни проблеми, образование, здравеопазване и т.н.Нашите политици едно си знаят, едно си баят...
  Разнопосочно си говорят избиратели и избранници...Новоизбраното мнозинство едно говореше, друго разбраха неговите избиратели.И в същото време, сега, след изборите, се кани да прави съвсем друго.Не много отчетливо, ГЕРБ обещаваше да води дясна политика и ще ревизира действията на Тройната коалиция. Налице е само говорене и опити за замазване на стореното от преждеуправляващите. Размахват се крошета както наляво, така и надясно.Обещания и обещаващи жестове за лустрация и малко след това - министър,макар и без портфейл, бивш сътрудник на ДС.Така бъркотията става пълна.
 Разноезичието не подминава и политическите партии в опозиция.И в тази ситуация  единствения еднопосочен и еднолинеен процес - икономическа криза, за която също има различни рецепти.
 А електоратът разноезично мълчи.Не иска да се произнесе по важни въпроси на битието си...Най- пагубното е да мълчи по въпроси за миналото на неговата общност.
Измамно е усещането, че покриването на миналото с пепел и забрава ще го спаси. Това минало ще се явява в най-неудобни моменти, в най -уродливи форми. Трябва да се намери и сила и смелост сметките с миналото да бъдат уредени.Не е вярно, че миналото трябва да бъде забравено, изтрито.Ако ние като народ и като общество намерим сили да заговорим за травмите и раните, които тоталитарната епоха остави в съдбите ни, вероятно ще може с по-голям позотивизъм да гледаме напред, ще намерим смислена , дългосрочна национална цел, която да ни предпази от опасността да се върнем във варварството.
 
 

Поздрави за смисленият текст!