Една тема тревожи сънищата ни, но когато се събудим искаме да я забравим.Само от време на време си спомняме за нея и след това гледаме да я отпратим към дълбините на подсъзнанието ни....Темата за близкото ни минало и за ролята на тайните и явни служби на репресивния апарат - това е сърцевината на проблема.Противоречиви оценки бяха дадени и за икономическото развитие, както и за културните процеси по времето на т.нар. социализъм.И тук вече идва първият въпрос: Защо не искаме да разговаряме за близкото си минало? Защо му даваме оценки, които ни пречат да се разберем - независимо от партийни и политически пристрастия, да се разберем първо като хора, второ - като българи, а едва след това - като всякакви партийци?
Моето обяснение е следното:
 Първо, това е типичното за балканските географски параметри отчуждение между народ и държава.Не само за нас, българите, това струва ми се е типично и за останалите балкански народи.Това отчуждение е породено от исторически, политически и икономически причини, а някъде - и културно-религиозни причини. Историческите причини са ,че Балканите са били брашното не между два, а между три остри воденични камъка - Османската, Руската, Австро-Унгарската империи. Тук са си давали среща авторитарни и тоталитарни идеологии и режими.Бедни и изостанали на светлинни години от европейците тези народи отдавна са се отказали да ги догонват.Нещо повече - те живеят с чувството на обрченост от политиката на Великите сили.
 Второ, трагедията на българския народ не е започнала от 9 септември 1944 година - а много по-рано - в годините на и след Първата световна война.Тогава е пречупен оптимистичният устрем на българите, поривът им към национално обединение и е зациклил в българското общество, чувството за вина, прерастнало в политическа конфронтация, довело - в годините между 1923 - 1925 година до състояние на необявена гражданска война.Няма да има същинска демокрация и след това... За да се поднови гражданската война в годините на Втората световна война...
 След 9 септември 1944 година управляващите използваха егалитаристките нагласи на българите, за да започнат изграждането на утопична обществено-политическа ситема, привнесена при това отвън. В нея обикновеният човек беше поставен както вън от историята, така и вън от политиката.За него тази среда беше удобно "бягство от свободата" /Е.Фром/.Тя го освобождаваше от необходимостта ежедневно да взема решения дори за собствения си живот.Беше лишен от собственост и поради това превърнат в роб.А кой иска да си спомня - камо ли дада говори за робството си?
 Човекът при социализма беше унижаван ежедневно.И от всички!Гражданите на други държави - зад "железната завеса" - имаха гарантирани всички исконни,дадени им от Бога права - на свободно придвижване, на жилище, на кола,на образование, на правото да избира работата си, да доказва своята индивидуалност...Тук тоталитарната държава беше онази, която "даваше".Кой иска да си спомня униженията и издевателствата?
  Разговорът за миналото в първите три източноевропейски държави, измъкнали се от ярема на комунизма - Полша, Унгария, Чехия - бе поведен от дисидентите им. Те и днес са световноразпознаваеми фигури, в челните редици на борбата срещу тоталитарните идеологии - с изключение на Лех Валенса, те не са опетнени ни най-малко със съмнения дори за сътрудничество с тайните служби.В България "говорители на миналото" станаха хора, които сега - когато тайните на ДС се открехват- се изявяват като "деятели" на това минало.Те успяха - донякъде - да внушат на българите, че са работили "на ползу роду", че са били водени от партиотични подбуди, че се гордеят и т.н.Някои от нас - отвратени - наистина не искат да чуват такъв прочит на миналото.Оказва се, че вместо да ни пречисти, това минало ни омърсява още повече, казва ни омерзителни неща лично за нас, води ни до други още по-травматични въпрос, най-страшният от които е:
     Защо сме търпяли всичко това?
 

Blagodaria za smislenoto pisanie.