Исках да честитя днешния празник на демократичната общност на Пловдив, но, за съжаление, това което написах тук: http://miraclio.wordpress.com/2008/08/29/%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/
продължава да се случва...Българските национални празници се помрачават от национален траур. Злощастното събитие, което помрачи тазгодишния 6 септември, се случи отново в чужбина.Този път ние, българите, нямаме пръст в нещастието, но индиректно сме въвлечени в него!То обаче е повод за тъжни размисли - оказва се, че държавнотворческата традиция на Балканите е тотатално разсипана.И тук вече оправданията с "турското робство" не важат.Не знам дали и оправданията с Тоталитаризма са валидни.Двадесет години от началото на прехода към пазарно стопанство и парламентарна демокрация е все пак достатъчен период от време за да разберем,че:
1.Въвеждането на правила за общото ни живеене е жизнено неоходим фактор за съществуването ни като нации, държави, общества и не на последно място -като хора.Кой сега ще отиде в Охрид?Престижа на това място като курорт е окончателно сринат.
2.Спазването на закона е задължително условие за правилното функционирането на държавите, нациите и обществата.
3.Управляващите - които и да са те - ако не въведат ред, ако не уважават и закрилят човешкия живот сами секат клона, на който са се качили.
Нещастието в Охридското езеро показва и друго - не е утешително, напротив, още повече е необходим анализ на това състояние - не само ние, българите, но и останалите народи на Балканите пребивават ако не в Средновековието, то в също толкова печалния ХІХ век - когато хората на ризлични народности и нации са се гледали враждебно изпод вежди, избивали са се във войни, вместо - опирайки се на индустриалния прогрес да вървят напред, да усъвършенстват технологиите. Нека не забравяме обаче, че същото това столетие е било столетие на разтърсващите революции, на гнева на хората...Очевидно е, че политическите групи гледат на този процес - извеждането от Модерното Средновековие - "на парче", без визия и нямат интелектуалните предпоставки да го направят.Затова надеждата ми е отново у интелектуалците и младите хора на България и другите балкански страни - упражнете натиск върху тази изплувала на повърхността пяна - или да запретне ръкави и да направи необходимите реформи и усилия, да сътвори ЧОВЕШКИ правила за общото ни съществуване, да ги наложи, или да отива в небитието...
А на нас, българите, на нас, пловдивчани, все пак Честит празник!Дедите ни го направиха сами и принудиха със сила Великите сили да признаят правото ни да бъдем Един народ