Постинг
24.10.2009 22:14 -
"Вторично подивяване"
Пред все още незакритото радио "Свободна Европа" покойният вече писател Виктор Пасков произнесе фраза, която ме удиви и която бях записала в един бележник.Днес, като слушам и гледам какво се случва в България, все по-често си я припомням. И тук искам да направя нещо като деклерация: не пиша тези редове с никаква скрита умисъл - не искам да печеля евтина популярност, не искам да морализаторствам, не искам да поучавам никого. Пиша тези редове с болка, много болка - дано повече хора ме разберат, че е крайно време да спрем този летеж надолу, към необратимите беди, към гибелта на България.Тази фраза гласеше така:Българският народ се намира в етапа на вторичното подивяване...
С просто око - не са необходими никакви социологически изследвания - се вижда, че все повече и повече хора са на ръба - живеят с най-необходимото. Качествена или не - купуват най-евтината храна. Лекуват се "в краен случай".Все по-рядко можеш да видиш стилно облечени хора.Българското образование отиде на съвсем примитивно ниво. Да не говорим, че всички са мрачни, унили, потънали в размисли, или по-скоро в сметки.Българите както никога до сега са напълно обезсърчени от ударите, които се стовариха върху него.
Другият признак на по-страшната от икономическата духовна и морална криза са мащабите на престъпността и начинът, по който българинът се отнася с ближния си. Насилието на родители срещу деца, на деца срещу деца, отвличанията, насилието срещу възрастни вече трябва да стреснат...И тук сигурно ще попитате:Кого да стреснат?Този въпрос може би е най-страшният! Защото наистина ми е трудно да посоча факторите, които би трябвало да се разтревожат, да задействат механизмите на самосъхранението и самоспасението.
Третият признак на "подивяването" е тотално разградената, атомизирана, българска общност.Някога, в началото на прехода, правехме опити да разговаряме за общото ни живеене, за общите ни цели като нация - приобщаването към Европа, издигане достойнството ни като народ пред другите нации в Европейския съюз.Тези опити понякога прерастваха в яростно противопоставяне на политическо ниво.Сега яростно мълчим - окопали сме се - всеки в своите фиксации и идеи - затворили сме се в пясъчните кули на примитивния егоизъм и индивидуализъм - след като бяхме пребивавали в примитивния колективизъм на комунизма.Никакъв опит за диалог, за вникване в позицията на "другия".Отказваме се дори да мислим дали сами, без другите, можем да постигнем дори собствените си, насъщни житейски цели.И си правим на инат - гласуваме на инат, не гласуваме - пак на инат...Гласуваме за Бойко, за да не спечели Доган, а не защото Бойко е по-добър от Доган. Не щем Костов - пак на инат...
И тук ще припомня думи на професор Георги Бакалов: Никога не е късно един народ, една държава да изчезнат!
Май сме на път, братя и сестри, да изчезнем НА ИНАТ!
С просто око - не са необходими никакви социологически изследвания - се вижда, че все повече и повече хора са на ръба - живеят с най-необходимото. Качествена или не - купуват най-евтината храна. Лекуват се "в краен случай".Все по-рядко можеш да видиш стилно облечени хора.Българското образование отиде на съвсем примитивно ниво. Да не говорим, че всички са мрачни, унили, потънали в размисли, или по-скоро в сметки.Българите както никога до сега са напълно обезсърчени от ударите, които се стовариха върху него.
Другият признак на по-страшната от икономическата духовна и морална криза са мащабите на престъпността и начинът, по който българинът се отнася с ближния си. Насилието на родители срещу деца, на деца срещу деца, отвличанията, насилието срещу възрастни вече трябва да стреснат...И тук сигурно ще попитате:Кого да стреснат?Този въпрос може би е най-страшният! Защото наистина ми е трудно да посоча факторите, които би трябвало да се разтревожат, да задействат механизмите на самосъхранението и самоспасението.
Третият признак на "подивяването" е тотално разградената, атомизирана, българска общност.Някога, в началото на прехода, правехме опити да разговаряме за общото ни живеене, за общите ни цели като нация - приобщаването към Европа, издигане достойнството ни като народ пред другите нации в Европейския съюз.Тези опити понякога прерастваха в яростно противопоставяне на политическо ниво.Сега яростно мълчим - окопали сме се - всеки в своите фиксации и идеи - затворили сме се в пясъчните кули на примитивния егоизъм и индивидуализъм - след като бяхме пребивавали в примитивния колективизъм на комунизма.Никакъв опит за диалог, за вникване в позицията на "другия".Отказваме се дори да мислим дали сами, без другите, можем да постигнем дори собствените си, насъщни житейски цели.И си правим на инат - гласуваме на инат, не гласуваме - пак на инат...Гласуваме за Бойко, за да не спечели Доган, а не защото Бойко е по-добър от Доган. Не щем Костов - пак на инат...
И тук ще припомня думи на професор Георги Бакалов: Никога не е късно един народ, една държава да изчезнат!
Май сме на път, братя и сестри, да изчезнем НА ИНАТ!
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Блогът на Лъчезар Томов
2. Демократи за силна България
3. Албена Палпурина
4. Ангел Грънчаров
5. Ангел Станоев
6. Асен Генов
7. Бело Море
8. Любим линк
9. Борис Тодоров
10. Валентина Наумова
11. Ваня Панайотова
12. Весела Йорданова
13. Веселин Николов – dzver
14. Георги Алексов
15. Георги Ангелов и Светла Костадинова
16. Георги Грънчаров
17. Даниел Митов
18. Иво Йонков
19. Димитър Аврамов
20. Димитър Антонов
21. Блог за политика на Тони Господинов
22. Clixsense
2. Демократи за силна България
3. Албена Палпурина
4. Ангел Грънчаров
5. Ангел Станоев
6. Асен Генов
7. Бело Море
8. Любим линк
9. Борис Тодоров
10. Валентина Наумова
11. Ваня Панайотова
12. Весела Йорданова
13. Веселин Николов – dzver
14. Георги Алексов
15. Георги Ангелов и Светла Костадинова
16. Георги Грънчаров
17. Даниел Митов
18. Иво Йонков
19. Димитър Аврамов
20. Димитър Антонов
21. Блог за политика на Тони Господинов
22. Clixsense