Ние сме народ, който обича да прави живота си труден и след това да се жалва от него. В българската история има примери, които са красноречиво свидетелство за това - малки камъчета наглед, които са обърнали колата на множество национални въжделения.
 В тези дни, когато отминаха последните топли дни, отпуснати ни милостиво от Господ, когато домакинствата в България тревожно оглеждат спестявания, кредити, нуждите на деца и възрастни, учени от Пловдивския университет разбълбукаха отново езикови спорове с непредвидими последици.Наистина някои от тях се разграничиха от авторката на идеята за промяна на правилото за членуване, но темата може да се окаже непредвидимо опасна и използвана за политически цели.Навярно и те, както нашите възрожденци, са водени от добри намерения.За "демократизиране" на правописа, за неговото "осъвременяване", но - за съжаление - всичко в нашия съвременен свят може да се окаже нож с две остриета.Българската история изобилства от подобни примери...
 Още в началото на Българското възраждане един от най-яростните спорове е за това, на основата на кое от наречията да бъде конструиран книжовния език.Чрез творчеството на тогавашните писатели, публицисти, журналисти обликът на новобългарския език се оформил на основата на източнобългарския  диалект. Основният аргумент на третото направление в езиковия спор е бил исторически - източнобългарският диалект е търновският - на Теодосий Търновски, на Патриарх Евтимий, на Григорий Цамблак, на Второто българско царство.Това добре, но когато на историческата сцена се явил Илия Гарашанин и неговото "Предначертание" един от главните му аргументи западната граница на Велика Сърбия да минава по течението на р.Искър е била разликата между източното наречие - норма на книжовния ни език - и западното...
 Подобен е и примера с избора на София за столица.Не искам да се задълбавам в мотивите на Марин Дринов да предложи средището на турската администрация преди Освобождението за столица, но един от най-важните е градът да бъде по-близо до скърбяща Македония.Дали градът успя да изпълни интеграционната си роля е спорен въпрос...Тук можеха да бъдат зададени и други въпроси - би ли могъл Пловдив като столица да съдейства за отвоюване на Беломорието или не?Какво би станало, ако все пак - както при езика - бащите- учредители бяха постановили Търново да си бъде столица?
 Следващата правописна реформа е от управлението на БЗНС.Все със същата идея - демократизиране на езиковите норми, селянчетата по-бързо да се ограмотят, та да заемат местата на "службашите" и "чантаджиите" от града...Министър Стоян Омарчевски премахва еровете и с това още повече налива вода в мелницата на сърбоманите...
 За русифицирането и други покушения над българския език не ми се и пише. То не бяха текезесета, горубсо, табсо и т.н., то не беше чудо!!!
 Дойде преходния период и българският език изтърпя поредното издевателство - този път англицизми, американизми, испанизми, какво ли още не.
 Наистина езикът е жива и динамична сфера на духовността.Вместо обаче да изискат спазване на утвърдени правила, българските учени- езиковеди не си зададоха дори за миг въпроса защо французи, англичани, италианци не поискаха например опростяването на парадигмата на глаголните времена, на правописа, които идва от средновековието. Защо немските езиковеди не поискат примерно премахване на обратния словоред, ами учителите ще мъчат дълго ученици и студенти с такава "измишльотина"?Защото богатството на един език е не само словния му състав, а възможността с набор от изразни средства да изразява сложни структури и конструкции на мисълта.Пълният член показва вършителя на действието и затова трябва да остане.
 Иначе предложението за отпадане ми се струва не само напреднала чалгаризация на българското езикознание, но и неговата варваризация.
 Освен това може да стане оръдие на нов езиков спор с нашите съседи, които не са спрели да ни дебнат да стъпим накриво.