Двадесетата година от Дворцовия преврат, от началото на опита за демократични промени се оказа много различна от предходните години.В личен план нямам основания да съм недоволна от нея, но бях разтревожена от много процеси, които продължиха или започнаха от нея.
 Въпреки че участвах в изборите през 2009-та година отново се почуствах както по времето на социализма - вън от политическия процес.И ако не беше Интернет и Фейсбук - чрез които все пак моя глас се чу - наистина щях да се чувствам като във времената преди 10 ноември 1989 година - безгласна електорална бройка.Както вероятно са се чувствали и други българи.Щях да смятям, че наистина от мене нищо не зависи, че няма смисъл да се говори и пише на политическа тема.Тоест, кръгът, който вземаше решения - а взема и сега - се стесни отново и неговите решения, както мотивите зе тях остават дълбоко неразбираеми, ако не направиш огромното усилие да се опиташ да осмислиш ставащото през някаква идеология.Невинаги стигаш до същината.
 За мене, през 2009 година българските политици играха - най-напред - на "Иди ми дойди ми", а след това на - "Тука има, тука нема" и... гасене на пожар на парче.Може да се каже, че България беше на автопилот.И затова годината беше белязана от събития, които свидетелствуваха за безпрецедентна безотговорност към съдбата на тези, които бяха призвани към урните, за да дадат гласа си за "европейското бъдеще на България". Война по пътищата, която управляващите - и тогавашни, и днешни - наблюдаваха безучастно и почти безстрастно.Ненаказуемост, арогантност от най-висш порядък. Напълно парализирана съдебна система, смълчана полиция.
  Държавата показа пълна незаинтересованост и търпимост към онези, които се оказаха небрежни към опазването на човешкия живот.Това показаха трагедията край Ямбол и край Охридското езеро са двата най-ярки примера за това докъде е стигнало погазването на правилата, пълното отсъствие на стандарти.Да не говорим за ужасните престъпления в Перник, пък и в други селища на България.Отвличанията, убийствата, гаврата с човешкия живот в България вече не може да се побере в ума на нормалния човек.И е време не само управлаващите, но и управляваните да си зададат въпроса: Не си ли сечем клона, на който стоим?Не е ли по-голяма моралната щета от това наше овчедушие и търпимост към подобни прояви?
 Пред очите на "народа" се смениха два управленчески екипа.И двата са откровено арогантни.Тройната коалиция ще се запомни с емблематични фигури - Симеон Сакскобурггота, Емел Етем, Емилия Масларова, Сергей Станишев.Но фигурата - емблематична не само за 2009 година, но и за целия преход, е Ахмед Демир Доган. Ако не беше тя, глашатаят на гербовщината Николай Бареков можеше да ни състави коалиция ГЕРБ-БСП.При тогавашните политически условия, при неясно политическо мнозинство това беше твърде възможно.И само арогантността на Доган я осуети.
В такива условия започна танцът на ГЕРБ на политическата сцена - веднъж така, друг път иначе - и на 5 юли българинът за пореден път се подписа на лист бяла хартия, пак в протестен вот!И досега не ми е ясно каква е икономическата програма на ГЕРБ. Казват, че била 160 страници!
И се започна - "тука има, тука нема" - ревизия на старото управление.Не беше месец, не беше два - продължава и сега.А на мене все не ми е ясно - как ще се справим с кризата, какво ще прави правителството, когато червеният капитал изхвърли в най-зимните месеци хиляди безработни.Готови ли са програмите за алтернативна заетост?
 Пред мене стои и въпросът: Кога българинът ще се размагьоса от чара на Бойко Борисов/Дедо Тато - възкръснал чрез него? Струва ми се, че това ни чака скоро, че и тази психологическа граница ще бъде премината скоро.
 2009 година - според мене - е годината на най-арогантната престъпност, която има в България от началото на прехода.Освен убийствата, това са отвличания, а грабежите телефонните измами / на два пъти бях мишена на тези измами,но.../ станаха ежедневие.Неплащане на заплати, бедност, отчаяние, апатия...
   Това са измеренията, както на кризата и политическата арогантност, така и на бездуховността, в която вече живее българинът.Червендалестите "интелектуалци" не направиха ни най-малкото усилие да се доближат до европейските културни стандарти и по- назапад от Белград не отидоха.Облъчиха хората с чалга, простащина, профанизация и носталгия по Татовото време.Клакьорите на днешните управляващи пък въздишат над всяка "култова" фраза на нинеуправляющия премиер, като продължават линията угодничество и слагачество пред властта.
 Не искам да бъда лош пророк - на прага на 2010 година - но и не искам да заблуждавам със захаросани приказки четящите тук!2010 година ще бъде различна - тя ще бъде годината на гнева.Но от все сърце искам този гняв да бъде изразен по цивилизован начин и чрез цивилизовани посредници, като например Синята коалиция, която днес, в Народното събрание, показва своя конструктивизъм и удържането на ГЕРБ в рамките на десния проект.Иска ми се Синята коалиция да намери сили да укрепи местните си структури, да даде път на младите хора в техните редици, да формулира смислен национален проект, който отново да обедини хората.А също така да се опита да влезе в диалог с близките до демократичните идеи партии и граждански структури вън от парламента - България няма нужда от повече - и от нови политически партии, а от укрепване на съществуващите - в рамките на истинската, а не на фасадната, демокрация.