Постинг
08.01.2010 00:16 -
Какво му е сбъркано на българина?
Отдавна не следя класации, конкурси и други прояви със съмнителен привкус. Само с огорчение отбелязвам - тези прояви при нас отдавна са девалвирали, носят повече отрицателни, отколкото положителни емоции, да не говорим, че са лишени от ентусиазъм, спонтанност и искреност.Но тази вечер от приятелите във Фейсбук разбрах, че целокупният български народ е гласувал събитие на столетието да бъде превратът на 9 септември 1944 год.И мнозина от тях - разбира се, изумени - се питат:Какво му е сбъркано на българина, че гласува за тази дата?
Очаквах това да е така - по много причини...
На първо място, по-възрастните ще си спомним с каква ярост ни набиваха - в училище, университети, след това на " откритите" партийни събрания единствено правата вяра: Деветосептемврийското въоръжено въстание, Деветосептемврийската революция, "славния" Девети и т.н. И т.н. Набиваха ни го така здраво, че много от нас не си помисляха да зададат и един критичен въпрос. Нека да си припомним и това, че онези мъченици на комунизма, чийто живот премина по лагерите не искаха да проронят ни дума за това, какво е 9 септември 1944 година в техния живот.Днес историците са се смълчали - една част доносници на Държавна сигурност, на високи постове, обсебили са Историческия факултет, продължават митотворчеството по българската история на пълни обороти. С цялата си наглост те се представят не като подбудителите на това интелектуално насилие, а като негови жертви, като репресирани.И продължават да пробутват на младото поколение простотия до простотия.Да не говорим, че в студентския корпус попадат не най-добрите по предмета история / те се насочват към правото, политологията, публичната администрация/. Голяма част от младото поколение не иска да се занимава с миналото на своя народ и държава, защото е отчуждено от него. Друга голяма част от тях е вече в чужбина и вероятно учи историята на друга родина...
Все пак тази класация ме застави да си помисля - за себе си - кое събитие бих класирала аз в тази класация.Без всякакво колебание - участието на България в Първата световна война.Аргументите?
След Освобождението Третата българска държава се развива устремно.Особено успешен е периодът след прогласяването на независимостта.Двете Балкански войни не успяват да изтощят икономически България.Наистина Втората Балканска /Междусъюзническата/ война е национална катастрофа, но не толкова тежка, че да пречупи устрема на българите.Събитието, което нанася непоправими травми - както икономически, социални, политически, териториални загуби, така и манталитетни е участието на България в Първата световна война.
В териториално отношение България губи Южна Добруджа, губи Македония, но най-важното е, че губи излаза на Бяло море...Покойният Стайко Трифонов веднъж ни даде повод за размисъл върху въпроса:върху какво е трябвало да се съсредоточи българската дипломация - върху Беломорието, или Македония. Историята вече е дала своя отговор.Това, което следва да добавим сега е, че българинът губи окончателно надежда за национално обединение и единство.
Стопанските историци ще потвърдят, че след "Голямата война" Третата българска държава е така съсипана икономически, че се възстановява едва 1931- 1934 година - на следвоенното възстановяване се наслагва световната икономическа криза от 1929 година.България остава аграрна страна.След първата световна война за пръв път имаме нещо като валутен борд - Съюзната комисия - на държавите-победителки - постановява привързването на българския лев към френския франк.
Най-драматични са политическите и манталитетни промени вследствие това събитие.
От войната политическите сили излизат дискредитирани.Единствено БЗНС остава с мощен ресурс на доверие, но управлението му от демократично - поради съсловната теория -дава податки да се превърне в оранжева диктатура. Лидерите на Съюза - Александър Стамболийски и Райко Даскалов стават едни от най-трагичните политици в историята ни.Противопоставили се единствено те на участието на България във войната, след нея те плащат с живота си опита достойно да извадят страната от международната изолация и следвоенната криза.След 9 юнския преврат демокрацията в България е пометена - в разраз с демократичните правила и процедури, в разрез с Търновската конституция военните - чрез Военния съюз, а по-късно със "Звено" - се намесват грубо и солдафонски в политическия живот. И пропастта между управляващите и народа от година на година се задълбочава, от това ловко се възползва филиалът на Комунистическия интернационал в България - Българската комунистическа партия...Стига се до фактическо състояние на гражданска война.В тази война се раждат омразата, злобата, завистта...
От там тръгват и всички външнополитически провали на България. Почти всички правителства след войната провеждат сервилна външна политика към Антантата, което в манталитета на българина преминава като убеждение, че без Великите сили България не може да реши нито вътрешен, нито външен проблем, че винаги ще зависи не от своите собствени решения и въжделения, а от тези на Великите сили.Вечно ще се оглежда както за покровител, така и за спасител.
Няма да може да изработи свой собствен модел на развите, все ще заимства, копира.И затова все ще търси грешките вън от себе си...
Сиреч между това събитие и 9 септември ще има много връзки - беден и отчаян българинът ще стане възприемчив за популизма и комунистическата идеология.
Очаквах това да е така - по много причини...
На първо място, по-възрастните ще си спомним с каква ярост ни набиваха - в училище, университети, след това на " откритите" партийни събрания единствено правата вяра: Деветосептемврийското въоръжено въстание, Деветосептемврийската революция, "славния" Девети и т.н. И т.н. Набиваха ни го така здраво, че много от нас не си помисляха да зададат и един критичен въпрос. Нека да си припомним и това, че онези мъченици на комунизма, чийто живот премина по лагерите не искаха да проронят ни дума за това, какво е 9 септември 1944 година в техния живот.Днес историците са се смълчали - една част доносници на Държавна сигурност, на високи постове, обсебили са Историческия факултет, продължават митотворчеството по българската история на пълни обороти. С цялата си наглост те се представят не като подбудителите на това интелектуално насилие, а като негови жертви, като репресирани.И продължават да пробутват на младото поколение простотия до простотия.Да не говорим, че в студентския корпус попадат не най-добрите по предмета история / те се насочват към правото, политологията, публичната администрация/. Голяма част от младото поколение не иска да се занимава с миналото на своя народ и държава, защото е отчуждено от него. Друга голяма част от тях е вече в чужбина и вероятно учи историята на друга родина...
Все пак тази класация ме застави да си помисля - за себе си - кое събитие бих класирала аз в тази класация.Без всякакво колебание - участието на България в Първата световна война.Аргументите?
След Освобождението Третата българска държава се развива устремно.Особено успешен е периодът след прогласяването на независимостта.Двете Балкански войни не успяват да изтощят икономически България.Наистина Втората Балканска /Междусъюзническата/ война е национална катастрофа, но не толкова тежка, че да пречупи устрема на българите.Събитието, което нанася непоправими травми - както икономически, социални, политически, териториални загуби, така и манталитетни е участието на България в Първата световна война.
В териториално отношение България губи Южна Добруджа, губи Македония, но най-важното е, че губи излаза на Бяло море...Покойният Стайко Трифонов веднъж ни даде повод за размисъл върху въпроса:върху какво е трябвало да се съсредоточи българската дипломация - върху Беломорието, или Македония. Историята вече е дала своя отговор.Това, което следва да добавим сега е, че българинът губи окончателно надежда за национално обединение и единство.
Стопанските историци ще потвърдят, че след "Голямата война" Третата българска държава е така съсипана икономически, че се възстановява едва 1931- 1934 година - на следвоенното възстановяване се наслагва световната икономическа криза от 1929 година.България остава аграрна страна.След първата световна война за пръв път имаме нещо като валутен борд - Съюзната комисия - на държавите-победителки - постановява привързването на българския лев към френския франк.
Най-драматични са политическите и манталитетни промени вследствие това събитие.
От войната политическите сили излизат дискредитирани.Единствено БЗНС остава с мощен ресурс на доверие, но управлението му от демократично - поради съсловната теория -дава податки да се превърне в оранжева диктатура. Лидерите на Съюза - Александър Стамболийски и Райко Даскалов стават едни от най-трагичните политици в историята ни.Противопоставили се единствено те на участието на България във войната, след нея те плащат с живота си опита достойно да извадят страната от международната изолация и следвоенната криза.След 9 юнския преврат демокрацията в България е пометена - в разраз с демократичните правила и процедури, в разрез с Търновската конституция военните - чрез Военния съюз, а по-късно със "Звено" - се намесват грубо и солдафонски в политическия живот. И пропастта между управляващите и народа от година на година се задълбочава, от това ловко се възползва филиалът на Комунистическия интернационал в България - Българската комунистическа партия...Стига се до фактическо състояние на гражданска война.В тази война се раждат омразата, злобата, завистта...
От там тръгват и всички външнополитически провали на България. Почти всички правителства след войната провеждат сервилна външна политика към Антантата, което в манталитета на българина преминава като убеждение, че без Великите сили България не може да реши нито вътрешен, нито външен проблем, че винаги ще зависи не от своите собствени решения и въжделения, а от тези на Великите сили.Вечно ще се оглежда както за покровител, така и за спасител.
Няма да може да изработи свой собствен модел на развите, все ще заимства, копира.И затова все ще търси грешките вън от себе си...
Сиреч между това събитие и 9 септември ще има много връзки - беден и отчаян българинът ще стане възприемчив за популизма и комунистическата идеология.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Нищо не му е сбъркано на българина
11.01.2010 11:19
11.01.2010 11:19
Просто на 09.09.1944 г. " доброволно", но по "оперативен път" му беше променен генетичния код от този на вида Хомо сапиенс /разумен човек/, в този на семейство Хуманоиди /човекоподобни примати /, без никой да разбере какво става. Защото и такива го "управляваха" цели 45 / а и не малко през последните 20 / години.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Блогът на Лъчезар Томов
2. Демократи за силна България
3. Албена Палпурина
4. Ангел Грънчаров
5. Ангел Станоев
6. Асен Генов
7. Бело Море
8. Любим линк
9. Борис Тодоров
10. Валентина Наумова
11. Ваня Панайотова
12. Весела Йорданова
13. Веселин Николов – dzver
14. Георги Алексов
15. Георги Ангелов и Светла Костадинова
16. Георги Грънчаров
17. Даниел Митов
18. Иво Йонков
19. Димитър Аврамов
20. Димитър Антонов
21. Блог за политика на Тони Господинов
22. Clixsense
2. Демократи за силна България
3. Албена Палпурина
4. Ангел Грънчаров
5. Ангел Станоев
6. Асен Генов
7. Бело Море
8. Любим линк
9. Борис Тодоров
10. Валентина Наумова
11. Ваня Панайотова
12. Весела Йорданова
13. Веселин Николов – dzver
14. Георги Алексов
15. Георги Ангелов и Светла Костадинова
16. Георги Грънчаров
17. Даниел Митов
18. Иво Йонков
19. Димитър Аврамов
20. Димитър Антонов
21. Блог за политика на Тони Господинов
22. Clixsense