Вече съм споделяла с приятели, че зададе ли се празник, ставам тревожна и неспокойна.Защото досега все нещо ще почерни и развали празника на българина.Да остовим настрана мизерията, недоимъка и трудното свързване на двата края, които съвсем не допринасят да се чувстваме що-годе комфортно.
 И в тази празнична сутрин ние сме попарени от новината за случилото се в Червен бряг - няколко дена след разказа за случилото се с малкия Александър ...за инцидента в софийския "Майчин дом".И вместо за празнични размисли, тези събития са повод за размишления от друг порядък.
 Ще започна с "Майчин дом".Без да отричам вината на администрацията на дома - за стария  асансьор, вероятно недотам технически изправен, не мога да не се съглася с изявлението на директора, че отговорност за случилото се носят и самите потърпевши. Като човек, който през целия си трудов път е бил близо до младите хора, участвал е в тяхното обучение и възпитание, не мога да не споделя - вече с отчаяна болка: На всичко друго учим нашите деца и младежи, само не и да спазват правила, да достигат стандарти...Учим ги на компромисно поведение и по този начин правим компромиса голяма част от тяхното житейско поведение.И ето какъв е резултата...Потърпевшите - желая им бързо оздравяване - не са дори и помислили, че като нарушат техническите правила излагат живота си на опасност.Дано случилото се им помогне да преосмислят житейското си поведение занапред, а не да търсят вината единствено в лечебното заведение.
 На други неродастни мисли ме навеждат случките с Александър и двете дечица - ако и да са от ромската общност - в Червен бряг.Без да оневинявам конкретните извършители - бащи на децата - ми се иска да поразсъждавам за НАШАТА ВИНА - т.е. на т.нар. общество, пък и на държавата. Следих коментарите по случая по Би Ти Ви - и съм възмутена от манипулативното невежеството, което българската журналистика продължава да показва в такива случаи...
 На първо място, в случая " Червен бряг" вина има полицията, която не е спазила Закона за домашното насилие и след третия сигнал за насилието не е поставила насилника на мястото, което предвижда Законът!Вероятно вина имат и социалните служби... Това което - обаче - е възмутителното в случая, че ние - а и журналистите -търсим вината на повърхността, а не търсим корените на това девиантно поведение в дълбочина.Защото домашното насилие е отдавнашен - да не кажа вековен - проблем не само на нашето общество.Но докато другите народи отдавна водят откровен разговор за него, решават проблема законодателно, усъвършенстват законодателството по посока осъвременяването му, поставили са противодействието на тези прояви на последните постижения на психологията, у нас проблема се поставя едва сега - в условията на прехода към пазарна икономика, парламентарна демокрация и - за съжаление - в условията на тотално рухнали стари патриархални ценности и табута, каквото е било - например - сексуалното посегателство над собствените ти деца...Не че такива случаи не е имало и преди - напротив...Но обществото - и църквата - са ги осъждали, порицавали.Насилникът е ставал черната овца на общността.
 И у нас този разговор - за закрила на децата - започна, но засега той се води лицемерно, повърхностно, натоварен с много предразсъдъци и лицемерие.Освен всичко друго хората в България стават още по-апатични - и то не само към съдбата на другите - но и към собствената си съдба.Тази апатия става опасна - не само за оцеляването ни като народ, но и като отделни индивиди.Тази апатия се корени в дълбокото ни чувство, че не можем да се справим с живота си - не можем да установим нормални контакти с другите около нас, не можем да преценяваме правилно докъде се простират възможностите ни - и материални, и духовни. Примирихме се с агресията, окопахме се в мълчанието си, когато имаме нужда от помощ - не я искаме от правилната посока...
 И идва момента, в който на примитивите им пада пердето.

глобата за непочистен сняг е 4560 лв.
глоба за дом. насилие - от 200 до 1000 лв.