Дано не звуча прекалено песимистично, но вече се видя - в България същинска парламентарна демокрация няма да има, няма да се състои.Нито при нашето, нито при което да било поколение.
 Като оставим настрана турското владичество, в много малко отрязъци от време в България е имало истинска парламентарна демокрация. След Освобождението нерешеният национален въпрос става първата разделителна линия не само във външнополитическата ориентация на българската държава, но и разделителна линия вътре в българското общество.Режимът на пълномощията /на княз Александър І/, Съединението - отречено от Русия, подкрепяно конюктюрно от Великобритания, а след това - управлението на Стефан Стамболов обричат политическия и публичния живот на деформации, които отдалечават българското общество на светлинни години от парламентарната демокрация на Западна Европа.Режимът на пълномощията и личният режим на Фердинанд Сакс- Кобург- Гота всъщност са тенденция, прокарвана както тук, на Балканите, така и във всички централно- и източноевропейски държави - с изключение на Чехословакия в периода между двете световни войни.Всички те са били авторитарни - които са правили опити да се модернизират, да догонят развитите държави, да се управляват по техните стандарти, но в същото време - бедни, недоразвити, изостанали в технологично отношение, не могат да ги догонят и нетърпеливо посягат към нелегитимни способи на управление. Народите на тези страни - в повечето случаи лишени от собственост - било над земя, било над индустриални и банкови активи се превръщали в лесна плячка на манипулатори, популисти и далавераджии,безропотно носели ярема на подчинението пред авторитети със съмнителен произход. Като се прибави и системният геноцид и неглижиране на интелектуалците много ясно е защо тези народи не могат да осъзнаят, артикулират и защитят посредством демократичните правила, процедури и институции своите права - дори най- исконните - на собственост, на лично достойнство и на правото на щастие тук и сега...
 Така че след краткият период на възход и оптимизъм между 1903- 1912 година, периодът между 1918 година до 1944 година може да бъде наречен период на необявена гражданска война - с изключение на управлението на БЗНС / в началото/ и на Народния блок...Три преврата - на 9 юни 1923 г., на 19 май 1934 г., на 9 септември 1944 г. - и между тях Т.нар. Септемврийско въстание, атентат в църквата "Света Неделя" - и като отговор - "бял терор" на властта, извънредно законодателство...Противоконституционна намеса на военните /Военен съюз и "Звено"/, на монарха...Авторитарното управление на Борис ІІІ.
 Резултатът? Мижави политически партии, вождизъм, паразитиране на държавната трапеза - клиентелизъм, шуробажанащина...Да ви е познато това?
 Усещането, че си зависим от външни сили, не можеш без тях?Да ви е познато това?
И стигаме до наши дни...Да се е повторил мандат на правителство?Да не се е разцепила някоя партия?/Ех, Гоце, Гоце - ама Делчев! - не беше ли ти, който каза: Където има двама българи има три партии!
 И сега не правим ли същата грешка като народ?Не повтаряме ли примирено матрата:Всички са маскари!? Нима няма 280, 1000 души - между 7 000 000 българи - свестни, почтени, с идеи как да се измъкнем от това тресавище, та ще поверяваме съдбата си на хора случайни и лукави.Ще позволим ли да ни загълвикват с приказките на бае ви Тошо, че повишаването на цените, на данъците, на осигуровките," ще доведе до повишаване на ЖИЗНЕНОТО РАВНИЩЕ НА НАРОДА, ще ни изведе от Кризата!На по-възрастните това не им ли държи още влага, та назначиха пазвантина му да ни "оправя"? Младите защо не видяха какви хора избират в страните, в които учат, работят, та така лесно подписаха лист бяла хартия - както и в 2001 година?
 Защо - като им говорим - не ни вярват?
 И така - "бедна Мати Болгария"/ Неофит Рилски/ ще си се люшка между напъните да се демократизира и митологията на "бившия режим", Между Европа и Америка, между Америка и Русия.Ще процъфтяват нови "филства" и "фобства"...Дано някъде покълне и разцъфти "българофилство" - най-сетне...И се сетим за късния Любен Каравелов - Свобода и просвещение...Дано дочакаме поне началото на освестяването от пиянството!
 

Това е тъжната истина за България....

За съжаление, това е тъжната истина не само за миналото, но и за действителността.Историята е предопределила неизкореними манталитетни черти. За възрастните дъм наясно - много малко от тях ще се променят.Не съм наясно защо се случва съсипването на младите хора. Имах надежда те да бъдат с друго мислене и поведение.

(режима на пълномощията, личния режим на Н.В. Фердинанд I, намесата на Военния съюз във властта и безпартийния режим, начело с Н.В. Борис III), може да се разминават с демократичната теория, но несъмнено модернизират държавата и консолидират нацията около националната идея. А управлението на БЗНС, начело с предателя и селски популист Стамболийски е катастрофа за България...

Не отричам, че са модернизирали и европеизирали България, но са привнесли прусашки модел на управление.
Не съм съгласна, че А.Стамболийски е предател...Той е единствения политически лидер, който в навечерието на въвличане на България в Първата световна война заявява на Кобурга, че в тази война България ще претърпи нечувано крущение. За съжаление, той ще стане оръдието на българскато крушение - ще бъде заставен да подпише Ньойиския договор, за което ще заплати с живота си. thetrooper,когато се произнасяме по исторически теми, нека да бъдем внимателни, защото българската история е претоварена от митология.Вече се губи границата докъде е научна, откъде е митотворчество.

защото се поставя в услуга на Югославия и срещу интересите а българите в Македония. Затова е осъден на смърт от ВМРО.
Иначе е обикновен популист и вожд на лумпенизираните тълпи. Отстраняването му от властта, благодарение на десницата и военните е спасило България.
Прусашкият модел на управление не е нещо непременно лошо - в пъти е за предпочитане пред руския модел например...

Стамболийски е бил ПРИНУДЕН да действа съвместно с Югославия.
Иначе аз не харесвам нито руския, нито прусашкия тип управление - харесвам този на Франция, Великобритания, САЩ - пък и на Швейцария, Италия и т.н.Т.е. страните на истинската парламентарна демокрация.

да прочета нещо истински обективно и смислено в този раздел.
"Ние, захласнати в своите частни интереси и омаяни от междуособните ни кавги и крамоли, оставяме не часове, но и цели години да изветряват, без да поработим нещо за нашия напредък." Хр. Г. Данов