Тези дни един случай поразбълбука иначе заспалото "обществено мнение" - същество   / срам ме е да го нарека човек/ се изгаври с кученце, като му отряза и четирите крачета...
Преди около месец пред една детска градина, пред погледите на родители, деца и възпитатели, в Пловдив, друго куче агонизираше, вероятно отровено.И тогава, и сега си спомних мисълта на един от великите хора, че по отношението ни към животните се вижда какви хора сме.
 И ми идват наум:клиент, прострелял шофьор на такси, футболист пребил манекенка, футболно хулиганство - въпреки закона - мъж, залял с киселина жена на работното и място - това са другите имена на насилието...Пияни тийнейджъри, същевременно родитеско насилие срещу собствените им деца!
 Страшно е мълчанието, с което бяха посрещнати тези случаи, отказът от дебат.
 Страшно е също така погрешното адресиране на отговорността за тези простъпки. Бях възмутена от натрапчивото вменяване на вина на полиция, социални служби в случая "Червен бряг".Вероятно водена от правилото "За мъртвите или добро, или нищо!" репортарката на Би Ти Ви дори не зададе въпроса къде е отговорността на роднините, на дядото, на самия баща на пострадалите деца.Не зададе въпроса каква е отговорността на съседи, родственици, за да се предотврати тази драма.Защо някои групи население са вече сегрегирани дотам, че да решават най-баналните житейски проблеми по такъв безумен и жесток начин.Не са ли виновни - наред с полицията, със социалните работници, медиите, които ни заливат с долнопробни интригантски сериали, с новини изпълнени с агресивно, дори брутално говорене на политиците /стига ни само Вежди Р./, на публичните ни лица - особено чалгагърлите и футболистите.И то до степен това да стане пример за подражание.Да не говорим за онова насилие, за онази агресия, която остава непоказана - по села, по градчета, по градските махали.
 Имах случай да чуя признанието "днешната младеж е страшна" от устата на родителка, чиято дъщеря бе наказана с "преместване в друго училище".Слушах и се питах откъде извира нашето безсилие, нейното безсилие да опази дъщеря си от участта да бъде "ничия" територия.
 Истина е, че българското семейство днес е подложено на голяма изпитание.Но на днешните деца и младежи предстои дълъг житейски и пхрофесионален път и дълг на семейството е да им даде знанията и лостовете за разрешаване на житейски ситуации, да влиза в комуникация със заобикалящия го свят, да бъде преодолян формализма, детето да се чувства не само отговорно, но най-вече обичано и защитено. Обществото трябва да изисква това от семейството. В същото време, от законодателите следва да се изисква осигуряването на допълнителна възможност на жените да се грижат за подрастващите - в много страни на работещите жени е осигурен допълнителен почивен ден в месаца - да посетят училището, да разговарят с учителите, да направят нещо заедно...
 Освен знания, умения и интелектуални компетенции училището трябва да научи младите хора да спазват правила, да покриват стандарти, да се състезават и конкурират помежду си, без да престават да бъдат приятели.
 Обществото трябва да изиска от училището да не бъдат правени никакви компромиси...
 Но преди всичко трябва да въстанем срещу агресията....