След последните събития нищо няма да е като преди ...Много често сме си припомняли този израз, но сега той има особено значение. Поставено е началото на края, на стремглавото срутване надолу. Защото рейтингът на кабинета Борисов се крепеше главно на "успехите " му в областта на "борбата с престъпността".
  Не може да се отрече, че известни среди се разтрепериха и отделни знакови лица  попаднаха под ударите на закона.Не може да се отрече, че администрацията така се стъписа и уплаши, че спря да работи.Отделни куражлии правят опити на повърността да имитират дейност, но какво става вдействителност е трудно да се каже.Но главният резултат от свадите между държавата и съдебната система е срив на доверието и в двата стълба на демокрацията - и на изпълнителната, и на съдебната власт.Сривът там се получи и поради обстоятелството, че законодателната власт - представлявана от парламента въобще отсъства като контрольор и балансьор на политическата система. Правителството на Борисов, самият премиер подчиниха парламента и го превърнаха в място, където се решават несъществени задачи.
 Изпълнителната власт допусна - поради некомпетентност - се разчита на експерти, на тристранната комисия, които превърнаха вземането на решения - вече по важни за нацията въпроси - във водевил от типа "иди ми, дойди ми", "тука има, тука нема". Което означава отлагане на възлови реформи, извършване на полуреформи - накрая нищо...или затъване още по-дълбоко.
 Съдебната власт много добре е усвоила "урока" на Монтескьо за независимостта на властите една от друга.Но модерната демокрация задължава институциите освен да гарантират своята независимост да си взаимодействат и една друга да се контролират.Едва тези дни съдии се появиха по медиите да обясняват своите вече взети решения.Но ще повярват ли на магистратите гражданите - след скандалите със "социално слабите" съдии, след почти десетгодишната баталия, в която съдебната власт високомерно и страховито мълчеше.
 Иначе в областта на икономиката и социалната дейност се свличаме драматично бързо, отишли сме вече отвъд дъното.И друг път сме преживявали криза - различното този път е, че т.нар. гражданско общество недалновидно проигра ПОЛИТИЧЕСКОТО, допусна то да бъде ерозирано, за политика да се говори популистки, с чалгаджийски език.Няма политическо в България - още от 2001 година за политика в България се говори не по рационален, а по ирационален начин.И Борисов оше тогава участваше в сриването, свличането на политическата и демократичната култура, вместо в нейния градеж.Сега той ще бъде участник в свличането и опита да увлече цялата нация в решаването своите лични борби с подполието не знам дали ще бъде успешен.

Най-големият мит на демокрацията е, че тя съществува! Винаги се говори в името и за благото на обществото, но истината свършва там някъде около първо лице, ед.ч. на местоимението "аз". Без значение на расата, пола, вида или сферата на дейност. Защото там свършват интересите ни. Личните!