Месец август -както се знае - е отпускарски месец.Слава Богу, тази година отмина без големи катаклизми и нещастия - ако изключим пожарите в Русия, наводненията в някои страни и големите жеги.Но въпреки това за мене той беше тъжен месец.
 Най-напред от САЩ се завърнаха мои близки.Те живеят там вече 15 години, млади хора, на които и двете деца се родиха там и вече са американски граждани по рождение.Въпреки това и двамата родители се стараят децата им да не забравят бащино огнище - отдавна имат -както Библията- "Книга за българското дете", детската "История на България" , български народни приказки и други насъщни съкровищници на българския дух. Двете деца така се радваха на възможността да играят необезпокоявани в двор с много овошки, цветя, котета, куче.Да се люлеят на люлка, да се топнат в импровизиран басейн.Радост за очите!
 Но....когато започнаха разговорите с родителите, мъка ме стисна за гърлото.И двамата - със солидни професии и образование - питаха настойчиво: Кажете ни, ама честно, да си дойдем ли вече?Какво да отговориш на такъв въпрос? Дали: Елате си - та да ви смъкнат всички кожи - държава, местна власт и "честните бизнесмени"...Елате си - българското училище дава добро образование, лекарите ни лекуват добре, плащат ни добре... Обяснявахме и кое- що, но те отказваха да повярват, че Майка България е стигнала ДО ТУК! Не знам дали на Черноморието като им спря тока повярваха...
   И други познати се завърнаха от странство....Професор по икономика в Бостън и преподавателка по музика в Мейн се върнаха да се грижат за оперираната си от сърце майка - и си заминаха пак, като я оставиха на грижите на чужди хора.
 Приятелка, перфектен икономист тук, преди години, сега в САЩ е помощник- учител.
 След това посетих родното ми село...Достолепни къщи, наскоро ремонтирани стоят празни.
 Бащата на известен в миналото спортист разказва, че синът му си идва, за да продаде де що има, да се пресели в Чикаго и никога да не спомене за България.
 И си зададох въпроса:Господи, къде е моята родина вече????