Преди началото на Прехода в обществен план за обикновения човек годините си приличаха - той беше вън от политиката, вън от историята.Но след 1989 всяка година придоби свой собствен облик, своя поредица от събития, в която ние, българите бяхме въвлечени къде според желанията и волята си, къде - въпреки тях.И ако накратко трябва да определим каква беше 2010-та следва да посочим, че тя - според мене - беше ГОДИНАТА НА ПЪЛНОТО РАЗОЧАРОВАНИЕ.Вероятно не само за мене.
 На пръв прочит е ясна първата причина - дошлите на крилете на поредната вълна еуфория управляващи не изпълняват предиборните си обещания:
1.Освен да откриват детски градини и детски площадки, да се погрижат за децата;
2.Да се погрижат за пенсионерите, макар да ги наричаха "лош човешки метериал";
3.Да превърнат България в "средноразвита европейска държава" - обещание, дадено от Б.Борисов пред нюйорскската колония българи.
 Въпреки шумно рекламираните полицейски акции не можаха да се справят с престъпността - обратното, с акции, намирисващи на полицейско насилие, успяха да я героизират.И напоследък - не без помощта на целокупната съдебна система престъпността започна дори да се надсмива над властта.
 Две години и нещо не е изпълнено и обещанието да има осъдени министри на Тройната коалиция - нещо повече, на път е да бъде осъден бивш министър на здравеопазването от ГЕРБ.Всъщност най- често бяха сменяни министрите на здравеопзването. Поради лековатото и говорене Анна Мария Борисова не бе чута в най-рационалното и предупреждение:"Ако тръгна да реформирам тази сфера, ще срещна страшна съпротива".
 И друг път на власт са идвали неподготвени хора, впоследствие са се научили да управляват, докато днешните не показват нито грам желание да се научат...
 Това, което беше ная-омерзително през 2010 година бяха несекващите скандали, произтичащи от ГЕРБ или "скроени" на ГЕРБ от кръгове или около самата партия, или от опозиционни среди.Внушението, че няма алтернатива на днешното управление, напълно погрешна обаче, допълнително демотивира и отчайва българите.2010 -та сполучливо може да бъде наречена Годината на големите скандали.
 Засипани от скандал поради скандал, българите като народ ме разочароваха.Сякаш абонирани за участта да бъдат най-тъжния народ на света, загубиха всякаква чувствителност към несправедливостите, пошлостта, чалгата, мърсотията, грозотата.Отказаха се от модернизацията и европейската ориентация. Стокхолмският синдром се оказа тяхното убежище и те започнаха да обвиняват не насилниците си, а себе си - жертвата за злата участ, в която са потопени.Вместо да гледат напред, в бъдещето, да бъдат водени от Бог и от Неговия син, те се вторачиха в Тодор Живков и живковизма, в миналото, като спасение.Уви, то вече е безвъзвратно отминало.
 Въпреки шумните благотворителни акции, граничещи с чалга-шоупрограми, като народ сме загубили чувствителността си към човешкото страдание...
 Това, което все пак ме окуражава, е започналото осъзнаване на ситуацията като ПРЕДЕЛ! На осъзнаването, че сме стигнали дъното на обществената деградация и атомизация, както и на някои прояви на солидарност - особено в областта на културата.
 Дано 2011 година бъде годината на Новото начало!!!
 Честито Рождество Христово!Честита нова 2011 година!