Бях решила вече да не пиша!Никъде! Нито във форуми, нито чатове, нито в блогове... Защото вече си мисля, че разговорите не просто за политика, но за общото ни съжителство на територията, наречена България, са обречени, са разговори между глухи! Та повод да променя решението си е новата "празнична" трагедия в Симеоновград.
 Струва ми се, вече сме стигнали дъното на апатията и безразличието - дори към собствения си живот!Бог дал, Бог взел...живота ни!Ние нямаме участие в него, нямаме дял в собственото си оцеляване. Поверили сме живота си на безумната здравноосигурителна система и всички вкупом съсипахме престижа на лекарското съсловие, като забравяме, че ние самите -първом - сме отговорни за здравето си, чрез спазване на определени здравни и хигиенни норми.
 Ей така, с лека ръка, всеопрощаващо, осмиваме президент, премиер, управляващи и опозиция, вместо съвсем отговорно, строго да им поискаме сметка как ни управляват, дали, като са се явили на състезание за нашия глас, са си давали сметка, че ще трябва да управляват и в криза...
 Ей така, всеопрощаващо искаме от учителите да напишат на децата ни тройките - че дори и шестици, ако може - без да се замисляме, че, като този младеж от Симеоновград, ще хванат волана и ще зачернят шест/6!/ семейства, включително и своето....
 Искаме от инструктори, "даваме" на полицаи, съдии и адвокати...Искане и даване!!! Полюсите на нашето безсилие сами да подредим общия си дом България.
 В училище децата учат всичко друго, само не да спазват правила, да покриват стандарти, да се конкурират и пак да си приятели.
 Ние правим всичко друго, само не да спазваме правила, закони, да бъдем граждани.
Сега сме си заровили главите в пясъка - не искаме да гледаме журналисти, политици, икономисти...въобще отвърнали сме се от всички публични лица! Не че не са си го заслужили!!!
 В същото време това на тях им идва дюшеш...Те точно това искат - никой да не ги гледа, да не го контролира - да могат свободно да въртят далавери, да се разпораждат със съдбите ни по тяхно усмотрение...Стотици монарси на безгласни поданици.Много сме им лесни.
 Най-голямата ни трагедия обаче е, че не можем - поне аз не виждам как - да възстановим нормалния ни разговор, с аргументи, помежду ни... Да възстановим политическия разговор...
 Зле сме, много сме зле!Време е да се опомним, време е да започнем сами да се лекуваме.Дойдат ли да ни лекуват от чужбина, ще бъде още по-страшно.

Докато не се обърнем към себе си, няма да се оправим.
Валя

Аз лично не виждам изход!

Според някои има изход - аерогара София, Пловдив, Варна, Бургас....