Напоследък ми се налага да пътувам често...Пътуването стана за мене тъжно занимание.Защото наблюдавам тъжни гледки...
 Села, с резки контрасти: новобагатшки дворци и "прогимназии" - по-малко, но повечето - прихлупени къщурки или запустели домове, някога символ на благосъстояние и живот. Безлюдни, или даващи по някой признак на живот.
 Спирка в старозагорско село - цялата "опакована" с...некролози.От тях те гледат и стари, и млади лица.Нямаш сили дори да се развълнуваш...
 Дори вечерен Пловдив ти предлага празни прозорци - нито щори, нито завеси, да не говорим за светлинка...
 И се питам:Защо загубихме желанието за живот, тук /в България/ и сега!!!Не в "славното" минало и не в "светлото" Бъдеще???