Не обичам позата "Казах ли ви аз?"Затова тези размисли пиша сега - след изборите, макар резултатът - на Синята коалиция - бе предизвестен.Лично аз този път гласувах за представителите на коалицията само на местно ниво - и то на първмия тур.Със "запушен нос" - на втория тур - гласувах за други кандидати.
 Искам да напомня начина, по който бе излъчена кандидатурата на СК. това бяха първични избори с двама претенденти - Св.Малинов и Румен Христов.Мога да посоча характеристиките на първия - университетски преподавател, с ярко политическо говорене и поведение. От другата страна - апаратчик, доста напомнящ комунистическите...Мъгляво изложение на някакви смътни идеи, човек, който бяга от дебат и сблъсък, няма политическа визия. Проведеното "състезание" бе спечелено с манипулации, предвещаващи голямата манипулация на току-що отминалите избори...С една дума - неизбираем кандидат.
 След това ръководството на СДС - в това число и лидерът Мартин Димитров - направиха следващата омерзяваща крачка - върнаха се при онези, от които не просто седесарите, а всички привърженици на демокрацията избягаха - Стефан Софиянски и Евгени Бакърджиев...
  Не мога да гласувам за политическа конфигурация, която включва лицето Стефан Софиянски.Не се забравя подигравателното му високомерие - и когато беше във властова позиция, и когато слезе от политическата сцена...Култува е фразата му при разграничаването му от падналото СДС през 2001 г.,разграничаването му от Костов, разграничаването от хората, които го следваха..."Олекна ми" ,пред изправената в залата на Софийска община негова жена...
 Неизвестно под чий натиск СДС се опита да реанимира и друг политически труп - Евгени Бакърджиев...
 Появи се и Петър Стоянов, когото съм запомнила с обидата "разбити авари"...Не мога да му простя - нито подигравката, нито демонстрираното - също като при Софиянски - високомерие...
 На Любен Дилов - злорадството при падането на ОДС, танцът "наляво-надясно". На всинца вкупом не мога да им простя смесването им - дори в личен план - с българската олигархична класа.
 Голямо е разочарованието ми от Мартин Димитров - той разби надеждите ми да стане ДРУГИЯТ СИН НАЦИОНАЛЕН ЛИДЕР - не можа да надскочи собствения си ръст, да стане политик и държавник - дори в опозиция - на национално ниво.Не можа да се противопостави на онези сили в СДС, които предпочетоха загубата, пред съюза с ДСБ и Иван Костов.
 Разочарована съм и някои - не всички - приятели в СДС.Като продължават безкритично да повтарят клеветите, доведени до абсурд, за ДСБ, членовете и симпатизантите, с което се наредиха до комунистите и другите противници на истинската демокрация.Вместо да се опитат да влезат в ДИАЛОГ С АРГУМЕНТИ.
  Може би само госпожа Надежда Неински си е извадила необходимите изводи от всички възходи и падения на СДС и ОДС.
 Вместо да направят трезва преценка на поведението си - макар да направиха плаха признание за това, че не е трябвало да подменят Синята коалиция с кухи формации, след изборите говоренето за това, че Иван Костов трябва да приеме вината - бе да си дават сметка колко шизофренно, налудно, истерично и в крайна сметка погрешно и смешно звучи това.С това говорене те допълнително омерзиха привържениците на ДСБ , пък и хора, които разбират несъстоятелността на такова говорене.С него те предизвикаха намесата на ехидните дежурни оплаквачи - чуха се отново искания и на хора без политическо въображение да се подават оставки, да се разпуснат и двете партии и т.н., и т.н.
 При очевидната несъстоятелност на СДС, аз няма да го направя.За разлика от тези "витии" и многознайковци, хора, които се представят като демократи - без да имат хал хабер от демократични правила и процедури - аз, като историк и гражданин няма да го направя.Знам, че овластяването чрез избор, вот на доверие и недоверие, искане и подаване на оставка е дело на самата партия, на самите партийни членове,Нека те преценят - ако могат - дали можеха, дали в обозримото бъдеще ще могат да приписват заслугите на други партии на себе си, а вините и обидите да прехвърлят другиму.
 Искането за оттеглянето на Костов, за разпускането на ДСБ идва от хора, които вероятно ги боли за демокрацията в България. Но - което опира до манталитета на българина - не са склонни да се хвърлят в политическо - да го кажем - противоборство
да променят една партия и оттам - да убедят хората - отново с тежка, сизифовска работа да гласуват за политически субект с ясно изразена политическа визия и предсказуемост.Хора, така закотвили се в миналото - но само на ДСБ - и където виждат само и единствено грешките, без да виждат това, което с присъствието си тази политическа партия направи за българската демократична общност.А то е излъчване на идеи, към които после всички се присламчват, омотаят ги в словесен "целофан" така, че и създателите им да не ги познаят...Дори не им признават авторство...Това отношение към ДСБ - мрънкане, мърморене, отрицание - демотивира младите хора в тази партия и те работят за нея, но под възможностите си. Не говоря за откровените противници.Тези привърженици на демокрацията не искат да признаят изключително тежката базисна ситуация, в което е поставено, автентичното дясно - тържество на олигархията, започнало още в 2001 г, задълбочаващата се духовна безпътица на две поколения българи.Не може да се иска ПОБЕДА НА ВСЯКА ЦЕНА! Няма как да стане!!!На "бившия режим" и неговите метастази и метаморфози бе отпуснат голям периметър...

Те имаха властта да направят промяна, а днес вече никой не се интересува от тях.

Отвреме навреме се сещат - главно за да ги наругаят или да ги отрекат...И то с таказа злоба, все едно не социалистите комунисти, а те са вършили 45 години престъпления...

с кого е Костов днес. С тези дето не са слезли от власт 70 години или с тези дето се опитват да променят нещо.

Тъй като сте "майстор", предполага се в политиката 0 отговорете си сам...

Но имам очакването, към професионалистите да се справят поне на средно ниво със задълженията си.
Както знаем още от апостол Матей, доброто дърво се познава по добрите плодове които дава. Сега можем да видим, кои политици каква позиция ще заемат по необходимостта от спешни демократични реформи. В това число по приемане на нова Конституция, реформираща неработещата съдебна система.