Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2012 20:31 - Българската фиксация в "края на света"
Автор: miraclio Категория: Политика   
Прочетен: 4286 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  На 12.12. 2012 година мой познат лекар навършва 60 години.И - ако вярвам на "любимите" на моя приятел Славимир Генчев маи, това ще е краят му.Аз не искам да вярвам, че този човек, а и аз също, заедно с моите близки, приятели, колеги и познати, ще си отидем.Този човек не заслужава да си отиде - поне по този начин- цял живот е учил непрекъснато, специалност след специалност, специализации в чужбина...Понякога отива в хирургическото отделение в 7 часа сутринта и си тръгва в 21 часа, че и по-късно. Мечтата му е да има време да довърши родовата хроника, родословното си дърво, историята на родното си село.Все неща, които поради професията си не е могъл да свърши...Да види внук, който носи името му.Толкова много ли иска? Толкова много ли искаме?
 В същото време моя позната е пътънала в безпричинна тъга.Когато веднъж я попитах защо е тъжна, защо не се вземе в ръце и не си реши проблемите, тя ми отговори, че очаква края на света.И всички опити да я измъкна от тази ирационална тъга оставаха без успешни.
 За медийната истерия не ми се и говори - там спасението ни е едно - дистанционното. Бях неприятно изненадана от "българските" телевизии, които в първия работен ден на новата 2012 година бяха устроили истинско нашествие на астролози, врачове и врачки, които ни се заканваха, поучаваха, плашеха да слушкаме...Вместо окуражителен и вдъхновяващ поздрав.
 И тъкмо си мислех, че пукотевицата е отминала, се захвана отново.Попаднаха ми - случайно интервюта на български "интелектуалци" в патриаршеска възраст /Г. Калоянчев/ които направо възкликват:Хайде, най-сетне да идва, че да се свършва...Т.е. аз така и така си отивам, хайде и вие с мене, че да ми правите компания...Сериозно се замислих откъде у българина това влечение към смъртта.И си спомних виц от времето на социализЪма: Ромът Асан кандидатствал за членство в Партията /разбирай БКП/. Изпитвали го -знаел всичко...Устав, програма, решения на конгресите /колко бяха, другарю Станишев?/...Но на въпрос на изпитващия го партиен секретар:Знаеш ли, че ако се наложи, ще трябва да дадеш живота си за Партията? Асан отговорил:
 - Ще го дам, другарю партиен секретар, ще го дам! ТО ТОВА ЖИВОТ ЛИ Е?
   И отговора на един възрастен карловчанин на въпроса как е....Бомба - каза човекът - само че избухнала...
   Ами да - то това живот ли е? Кое ни е наред?
   Доходите - преливане от пусто в празно! Образованието - вече е на ниво килийно...Здравеопазването  е на ниво отпреди 9 септември 1944 година...За култура - да не говорим въобще...Изостовени сме от Църквата, от Държавата сме мачкани и унижавани...
 Но това, което мене ме импулсира да не искам "края на света" са първите кълнове на човешка солидарност, доброта, на започналото разчупване на ледовете в отношенията между хората. Надявам се, тези първи предвестници на Спасението да се увеличават. Да не допуснем говоренето за края на света наистина да го предизвика. Да продължаваме да мечтаем, да правим планове и да ги привеждаме в действие....



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. andrei - Ние,както всички до сега ще си отидем,
16.01.2012 07:27
но светът няма да си тръгне току тъй,за да го има за следващите поколения,които да могат да се порадват на приключението наречено живот-дано е по-добър за тях!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miraclio
Категория: Политика
Прочетен: 473102
Постинги: 98
Коментари: 529
Гласове: 1002
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031