Като студентка по история знаех много за историята на Англия, Франция, Германия... Съветския съюз, но...почти нищо за историята на балканските ни съседи. История на Византия, четена от професор П. Тивчев, общ курс по история на балканските народи - и толкоз.Речах ли да задълбая по -надълбоко все ще се намери някой да ме сръчка: това е тема -табу, това е забранена територия, не навлизай в нея... Така че в дълбочина историята на нашите съседи я изучавах след 1989-та...
 И там открих тежки травми - в историята на гърците - преврат след праврат/монархически, военни, граждански войни, предателство след предателство,натрапени от Великите сили решения, раздвоение между Русия и Велокобритания, а в последно време - Семействата решават всичко, хората са вън от политиката, вън от историята.Но напоследък решиха да се върнат там, в началата ...
 Сърбите също с драми, породени от измамната илюзия, че са галеници на великите сили, докато не се убедиха в обратното.
 Румънците - с високо самочувствие се опитват да вървят напред.
 Общото между днешното състояние на днешна Гърция и днешна България е изхабяването на партийната система. Гръцката бе похабена от присъствието на семействата /Папандреу в ПАСОК и Караманлис в Неа демократия/ и недопускането до властта на хора, носители на нови идеи, които - примерно - биха съчетали местната традиция с европейско и американскоп новаторство.
  Нашата партийна система - и лидери - прегоря и се изхаби много бързо в краткия двадесетгодишен преход.Факторите и причините са много, но ми се струва, че има един много неуловим фактор, който пречи да бъдат ясно разбрани посланията - както на политиците, така и на гласоподавателите. И това е настанилото се като отношение и поведение византийско- ориенталско лицемерие, което допълнително ерозира връзките в обществото, прави невъзможно признаването на проблемите и тяхното решаване.
 Вероятно всички сте видели макар добре облечени, но угрижени хора. Когато го запиташ как е отговорът неизменно е:Добре съм! И започва едно надхвалване... Ти, който имаш проблеми - материални и всякакви- си казваш:Защо да признавам, че имам проблем - ще ме помислят за некадърник...А че имаме проблеми - имаме...Гимназиална учителка по философия чете на свещи, за да пести ток, няма телевизор. Възрастна жена готви на импровизирано огнище в градина - пак по същата причина. Да не говорим за тези, които се къпят веднъж в седмицата...Вместо да изкрещят на управляващите - да, няма безплатен обед, но къде ни водите - в пещерния или в двадесет и първи век?
 Същото се случва по заводи, офиси, фабрики, търговски заведения.Там бъка от проблеми, но вероятно нито знаем, нито как да се изправим срещу тях и да ги решим...
 Вероятно българското поклащане с глава за "да" и "не" ще продължава да обърква чуждениците, пък и не само тях...
 Този двоен стандарт ни пречи да застанем единни срещу действата на управляващите, особено срещу настоящите...
 Първият мит, който е в ресурсите на протестиращите - защото инициаторите трудно се различават - че протестът не е политически. Ако не е такъв, то значи няма ясни послания, няма център - както се видя и от финала не протестите...
 Второ, на тях едно се мислеше, друго се говореше, трето се вършеше и протестите бяха удавени по правилото "разделяй за да владееш" . Какъв резлутат ще следва от него - много далече е във времето.
 Надеждата ни е, че младите хора, които протестират - засега само на жълтите павета - ще съумеят по младежки да артикулират ясни и недвусмислени послания към обществото и към управляващите и пак така ще започнат да ги реализират. Може там ще се явят новите водачи на новите политически партии...
 И ще научат българина - и пред себеподобни, и пред чужденци - когато казва "да" това да означава "да" и обратно - "не"-то да е истинско "не".