Олимпийските игри в Лондон - 2012та са вече в историята. Според мене - успешно проведени, макар и в условията на световна финансова криза. Въпреки кризата големите - пък и по-малките спортни нации направиха всичко, за да демонстрират какво са постигнали в периода от Пекин до Лондон...Макар впечатленията да са все още пресни, не можем да не започнем с изводите, които се набиват в очи от това събитие.
 Отново начело на олимпийската класация са САЩ - по медали и по начин на извоюването им. У американските състезатели не липсваше нито подготовка, нито самочувствие, нито настроение.
 На второ място - ако се не лъжа - е Китай. По време на Олимпиадата гледах кадри от филм за подготовката на китайските състезатели - за желязната, нека да я наречем дори жестока дисциплина, при която работят и живеят състезатели и треньори. Тоест, китайските състезатели и атлети демонстрираха азиатският, далекоизточният цивилизационен модел - оказва се, в двадесет и първи век той работи...
 Въпреки успехите си, домакините побързаха да направят важни за тяхното представяне изводи - министър-председателят Д. Камерън укори преподавателите по физическа култура и спорт, че животът им ще се стъжни и че още от следващата учебна година в английските училища всеки ден ще има часове по физическо...Към това ще се върнем пак.
   Първоначално бях решила да не следя Олимпиадата. Защото предварително знаех какво предстои да се случва.Нооо...бях провокирана най-напред от двамата ни представители на боксовия турнир - Ал. Александров и Тервел Пулев. Потресена бях от начина по който бе "прецакан" Александър Александров, с трепет следях прогреса на Тервел Пулев, а след това - на Станка Златева, отбора по волейбол, ансамбъла на художествената гимнастика и Силвия Митева. Забележете - тук не съм споменала името на Йордан Йовчев - мой съгражданин. С цялото ми уважение към него смятам, че той направи груба грешка като се яви на тази Олимпиада. Защото  като съзнава вече рисковете на своята възраст, той зае мястото на по-млад и може би по-способен младеж, който би представил по-достойно школата на българската спъртна гимнастика. А връчването на почетния медал на спортист №1 на премиера съвсем ми падна в очите. Оттук започна недопустима за европейския цивилизационен модел политическа /зло/употреба на спорта - независимо каква цел се преследва с този акт.
    Някъде след изпълненията на ансамбъла по художествена гимнастика вече разбрах каква е работата...Върху българските спортисти легна като мрачна сянка отношението на международната спортна общност към българите като народ въобще...Те бяха жестоко удряни в оценките - и което е още по-драматично те, българските спортисти - с изключение на Станка Златева - приеха примирено резултатите. Най-показателно в това отношение бе изказването на Силвия Митева.
 Най-жестоко бе ударен ансамбълът по художествена гимнастика. Първото им изпълнение на квалификациите бе безупречно, дори залата бе затаила дъх...Но съдиите им дадоха ниски оценки.И с това психически удариха момичетата ни... 
 Разбира се, в делегацията ни на олимпийските игри имаше и такива спортисти, които просто се разходиха до Лондон.
 Малцината, които все пак се класираха в челото на класациите бяха посрещнати като шампиони - и с право...Защото видяхме, че те вложиха сърце и душа в представянето си.Но - както вече писахме - не всичко зависеше от тях....
 При анализа на българското участие на Олимпиадата отново се изявяват типично българските ни манталитетни черти. Още на летището  Ст. Костадинова каза, че финансирането било достатъчно. Премиер и президент в стил "бай Тошо" тупаха спортистите по рамо и обещаваха звездите от небето на носителите на медалите...А само спортистите знаят какви премии получават техните съперници в различните държави - дори в не най-големите...Смешните премии на нашите ги обричат да играят за едната слава, но в никакъв случай не им осигуряват престиж, уважение и спокойно развитие в бъдеще.
 Илиана Раева беше тази, която най-точно посочи проблемите - никаква грижа за квалафакацията на треньорите, остаряла методика на подготовка на състезателите
 Но това, което за мене, обикновеният човек на средна възраст е най- болно когато става дума за спорт е лошата материална база и отношението на държавата и обществото към спорта.
 Някои от западните политици още в двадесети век бе формулирал рецептата за силна държава и общество - за да има национална сигурност, за да бъде силна тя трябва да бъде силна  ВЪВ ВСИЧКО. За това  дали България е силна поне в нещо, може да се пише много.
 Наистина, построени бяха спортни зали, игрища, но това е капка в морето.За мене символът на разрухата в спорта е някога най-представителният стадион в Пловдив -  накога именуван "Девети септември" - сега "Пловдив". Гледката е потресаваща.
 А спортните зали, новопостроените стадиони, игрища се използват от малцина избрани...Те са съсредоточени в по-големите градове, в малките градчета липсват, а за селата - въобще да не говорим....
 Най болезнения проблем обаче, пред който е изправен българския спорт е отношението на държавата и обществото към спорта.Вече бе отбелязано, че държавата има отношение единствено към елитния спорт - този, който носи медали, призови места и възможност за хвалби от постиженията.
 Видно от здравния статус на нациата отношението към спорта на обществото не никак, ама никак добро.
 На първо място, от залитге, от игрищата и от стадионите отсъства българското семейство.Оправданието, че за такава "екстра" няма средства, въобще не важи.
На часовете по физическа култура и спорт в българското училище се гледа - с малки изключения - като на "свободни". И тук виновни са не само учителите, директорите, но и учениците и техните РОДИТЕЛИ...И тук ще се върна на началото на моя постинг - там, където говорех за обучението по ФКС във Великобритания...
 През 2002 година посетих семинар, свързан с обучението по история.В края на февруари, при типично английския климат с очите си видях на открито, на спортните площадки на Кингс Джеймс Скуул - близо до Йорк - как девойчета в ослепително бели спортни екипи игреха бадминтон, а момчета - пак в екипи - футбол. Ните одно от децата не бездействаше....
 А наблюдавали ли сте час по ФКС в българско училище???Ако това, което ви описах по-горе се случеше в българско училище, познайте какво щеше да се случи на българския учител по "физическо"....Сещам се!!!Познахте!Няма да ви го описвам!
 Когато започнах да се "раздвижвам" на кварталното игрище, съкварталци ме гледаха като да съм смахната...Е, как да имат подрастващите респект към Ивет Лалова?
 Някой написа, че сме посрещнали нашите състезатели като шампиони. Правилно - така трябваше...Президент и премиер флиртуваха - и ще продължат да флиртуват с елитните ни спортисти, но ние, хората на България, трябва да им отдадем уважението си, за да им помогнем в техния труден път към върха. А българският бизнес да стимулира не само елитния спорт, но и масовия - за да има трудоспособни издръжливи, здрави работници, високовлифицирани - качества, които формира и спорта...
  Политиците да спрат да флиртуват със спортистите - защото постиженията им не са тяхна заслуга, не поради - а въпреки - тяхната помощ...