Или какво научава един избирател, когато чете мемеоари на политик като М. Тачър


 Няколко пъти четох и препрочитах мемоарите на "Желязната лейди"...И всеки път откривах нещо, което преди това не бях откривала.Научавах неща, които дотогава бях научавала по един скучен и безинтересен начин. Тук бяха така поднесени, че тези мемоари могат да служат като учебник както на политици, политолози, така и на избиратели - особено ако те функционират в млада и незряла демокрация.
 На първо място, впечатляващо е отношението на английските консерватори към властта - и когато са в нея, и когато са в опозиция. Доста се размислих върху "кабинета в сянка".От свидетелствата на М. Тачър останах с впечатление, че към избора на членовете му, към техните експертни и политически качества /" политическа лоялност"/ се подхожда така, като че ли ще участват в действащо правителство.Един голям плюс на британската политическа система, но дали у нас, в България, той би бил такъв? Ако политическите партии имаха необходимата зрялост, това несъмнено би било положително явление - натрупване още в опозиция на управленчески знания и опит и готовност да се приложат на практика полезни мерки. Но при нашенските условия изборът на някого - независимо от качествата му - в този кабинет ще предизвика допълнително руиниране на партиите.
 Бях впечатлена от описания начин за смяна на партийните лидери - действие премерено и отговорно....
 Бях впечатлена от отговорното отношение на британските политици към... социологическите изследвания. В период, далеч преди изборите, авторката се позовава и коригира своите действия именно на тях, и то нееднократно.Никъде и по никакъв начин не изразява съмнения относно достоверността им. Което красноречиво свидетелства как социолозите във Великобритания упражняват професията си.
 Разбира се, впечатли ме личността на самата авторка - тръгнала буквално от Нищото, земна, здравомислеща и реалист. Но упорито наложила се в един изпълнен с предразсъдъци мъжки свят.
 И много често съм го казвала пред познати - разбрала с безпогрешен усет "кога да стане от масата"... За да не стане за резил. Съвсем!