Напоследък наближи ли празник ми е тревожно.Всяка сутрин се съобщава - вече като нещо обикновено - за отвлечени, убити, изчезнали.Обществото се е смълчало и не смее открито да си задава въпросите, които вече натрапчиво витаят в публичното пространство.Обясненията като че ли на пръв поглед са дадени - България се криминализира дълбоко, поради демостративното бездействие на управляващите, на тяхното безхаберие.Но времето минава и има опасност процесите наистина да станат необратими.Не съм никак привърженик на "лекуването" на престъпността с крути мерки, сурови наказания, макар да съм съгласна, че в някои случаи и те трябва да бъдат използвани като възпираща мярка.По-добре би било да се вгледаме в причините, които водят до ескалирането на агресията в нашето общество, особено тази на младите хора.
 Безспорно на първо място трябва да бъде посочена икономическата криза, в която България попадна след приобщаването и към света на пазарната икономика. Загубили трудовите си навици възрастни хора не можаха да предадат на младите устойчиви трудови навици и поведенчески модели.Комунизмът уби у българина неговата предприемчивост, находчивост, гъвкавост, способността да оцелява с помощта наздравия си разум.Безхаберното управление на страната ена път  да убие крехките кълнове на предприемачество у младите хора, желанието им да се изявят в нови отрасли, професии, да отстояват това, което са получили като образование и умения в чужбина.
  По-страшна обаче от икономическата  е кризата на  държавността.Вероятно няма в историята на България друг момент, в който държавата да е с високо вдигнати две ръце пред престъпността, прекрачването на  правила и закони, отсъствие на загриженост за отделния човек.
 Вече е налице и драматична криза на публичността...На публичната сцена шестват арогантно чалга певици и певци, съмнителни в своите качества публични ментори, превърнали арогантността, циничното загърбване на етика и етикеция в нравствена норма, във вид героизъм и култура.Наред с тях малкото български творци и публични личности, които се стремят да запазят под някаква форма малко достойнство и достолепие изглеждат като последните мохикани на българската нравственост откъм добрата и страна.Като се прибави и откритото реанимиране на комунистическите фамилии в управление, икономика и публичен живот човек може да поиска да живее като отшелник, но няма къде - дори църквата е превзета отвътре.
 Не е по-добро положението и в образованието.Просветната администрация от времето на Сакскобургготски и на Станишев днес съсипа реформите на ОДС в тази област, остави образованието на автопилот в същинския смисъл на думата...И в тази сфера върви рекомунизация и съживяване на тоталитарния дух на образованието.Всичко това обрича децата и младежите на България да бъдат обслужващият антураж на Европа.Те съзнават, че българското училище не е вече в състояние да им даде онези умения и навици, които ще ги направят конкурентноспособни специалисти, годни да се състезават със своите западноевропейски връстници.
 Всички тези фактори взети накуп лишават живота на нашите деца и младежи от смисъл...Възрастните по различни причини не се оказахме да тях, когато те преживяват липсата на смисъл като криза на идентичността.До тях е дрогата, чалгата, ерзац-културата, пропагандата в стил "хляб и зрелища", агресията на възрастните...Няма как да чуят в тази врява гласа на разума.И тогава, когато застанат пред реалността посягат към ножа....И отмъщават на ближния, сякаш отмъщават на целия свят.