Постинг
03.02.2010 19:19 -
4 февруари 1997 година - ІІІ част
....Точно в 18.45 лидерът на СДС Ив.Костов обяви:
- Победа!
Това става на тридесетия ден от протестите, на тридесетия поред митинг пред храм-паметника "Св.Александър Невски". Секунди преди това новината се разпространява сред хората и те започнаха в неудържима радост да се прегръщат.
Иван Костов прочита становището на Консултативния съвет за национална сигурност.
Лидерите на ОДС също скачаха и се прегръщаха на трибуната под звуците на "Комунизмът си отива".Сълзи се стичат от очите на политици, артисти, музиканти, синдикалисти.И.Костов благодари на президента за усилията му разумът да надделее сред политическите сили.Той отправя специални благодарности към младите, "без които нямаше да стигнем дотук"."Вие помогнахте да спасим нашата България.Нямам повече думи."завършва развълнуваното си изказване И.Костов.
После всички изпяват "Шуми Марица".Хората се пръсват да празнуват.Премръзвали, изнурени от тридесетдневни протести срещу столетницата.Ликуващото множество заля софийските и особено "Раковски" край централата на СДС.
В Пловдив втори път се свиква митинг.Вторият път обаче там се веят победни знамена. Разплакани пловдивчани се прегръщат като на голям празник.Извиват се хора.
Късно през нощта наблюдавам града от единадеситея етаж на блок в ж.к. Тракия. Гледам как потокът коли, камиони потича от и за града...Нормалният живот се завръща отново....
ПОСЛЕСЛОВ
Даааа...Отминаха тринадесет години.От тогава се случиха доста неща.
Правителството на ОДС изпълни целия си мандат, но не всички обещания.Всред изпълнените имаше обаче такива, които направиха пътя на България към пазарната икономика и парламентарната демокрация необратим. Европейски съюз, НАТО, Шенген...
Имаше хора, които скачаха с нас и ни предадоха...Дори П. Стоянов ни нарече "разбити авари" пред Кобурга...
Но сега, от дистанцията на изминалото време, следва да се запитаме:
Бяха ли реалистични очакванията ни тогава? Дали вместо "равен старт" не искахме отново примитивното равенство на комунизма?
"Те" ни предадоха -разбира се, някои от "тях"...Но не предадохме ли и ние Някои от нашите лидери, предъвквайки с наслада клюките и интригите на ВАЦОВИКИТЕ!
НЕ ИМ ЛИ ОТПУСНАХМЕ ПРЕКАЛЕНО МНОГО, ПРЕКАЛЕНО ГОЛЯМ ПЕРИМЕТЪР?
ЩЕ ИМАМЕ ЛИ СИЛИ ДА СИ ГО ОТВОЮВАМЕ?
- Победа!
Това става на тридесетия ден от протестите, на тридесетия поред митинг пред храм-паметника "Св.Александър Невски". Секунди преди това новината се разпространява сред хората и те започнаха в неудържима радост да се прегръщат.
Иван Костов прочита становището на Консултативния съвет за национална сигурност.
Лидерите на ОДС също скачаха и се прегръщаха на трибуната под звуците на "Комунизмът си отива".Сълзи се стичат от очите на политици, артисти, музиканти, синдикалисти.И.Костов благодари на президента за усилията му разумът да надделее сред политическите сили.Той отправя специални благодарности към младите, "без които нямаше да стигнем дотук"."Вие помогнахте да спасим нашата България.Нямам повече думи."завършва развълнуваното си изказване И.Костов.
После всички изпяват "Шуми Марица".Хората се пръсват да празнуват.Премръзвали, изнурени от тридесетдневни протести срещу столетницата.Ликуващото множество заля софийските и особено "Раковски" край централата на СДС.
В Пловдив втори път се свиква митинг.Вторият път обаче там се веят победни знамена. Разплакани пловдивчани се прегръщат като на голям празник.Извиват се хора.
Късно през нощта наблюдавам града от единадеситея етаж на блок в ж.к. Тракия. Гледам как потокът коли, камиони потича от и за града...Нормалният живот се завръща отново....
ПОСЛЕСЛОВ
Даааа...Отминаха тринадесет години.От тогава се случиха доста неща.
Правителството на ОДС изпълни целия си мандат, но не всички обещания.Всред изпълнените имаше обаче такива, които направиха пътя на България към пазарната икономика и парламентарната демокрация необратим. Европейски съюз, НАТО, Шенген...
Имаше хора, които скачаха с нас и ни предадоха...Дори П. Стоянов ни нарече "разбити авари" пред Кобурга...
Но сега, от дистанцията на изминалото време, следва да се запитаме:
Бяха ли реалистични очакванията ни тогава? Дали вместо "равен старт" не искахме отново примитивното равенство на комунизма?
"Те" ни предадоха -разбира се, някои от "тях"...Но не предадохме ли и ние Някои от нашите лидери, предъвквайки с наслада клюките и интригите на ВАЦОВИКИТЕ!
НЕ ИМ ЛИ ОТПУСНАХМЕ ПРЕКАЛЕНО МНОГО, ПРЕКАЛЕНО ГОЛЯМ ПЕРИМЕТЪР?
ЩЕ ИМАМЕ ЛИ СИЛИ ДА СИ ГО ОТВОЮВАМЕ?
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блогът на Лъчезар Томов
2. Демократи за силна България
3. Албена Палпурина
4. Ангел Грънчаров
5. Ангел Станоев
6. Асен Генов
7. Бело Море
8. Любим линк
9. Борис Тодоров
10. Валентина Наумова
11. Ваня Панайотова
12. Весела Йорданова
13. Веселин Николов – dzver
14. Георги Алексов
15. Георги Ангелов и Светла Костадинова
16. Георги Грънчаров
17. Даниел Митов
18. Иво Йонков
19. Димитър Аврамов
20. Димитър Антонов
21. Блог за политика на Тони Господинов
22. Clixsense
2. Демократи за силна България
3. Албена Палпурина
4. Ангел Грънчаров
5. Ангел Станоев
6. Асен Генов
7. Бело Море
8. Любим линк
9. Борис Тодоров
10. Валентина Наумова
11. Ваня Панайотова
12. Весела Йорданова
13. Веселин Николов – dzver
14. Георги Алексов
15. Георги Ангелов и Светла Костадинова
16. Георги Грънчаров
17. Даниел Митов
18. Иво Йонков
19. Димитър Аврамов
20. Димитър Антонов
21. Блог за политика на Тони Господинов
22. Clixsense