Постинг
26.12.2011 09:00 -
Дон Кихот от Овча купел
През отминалите декемврийски дни няколко пъти Би Ти Ви ни направи съпричастни на историята на Яни от Овча купел.За тези, които са нямали възможност да проследят тази история ще я преразкажа накратко.Яни живее в една каравана в междублоковото пространство на софийския квартал Овча купел.В караваната лежи тежко болна майка му - при крайно мизерни условия.Единственото му удоволствие е , облечен като тексаски куабой, заедно с кучето си да язди в околностите.След това последва съобщение, че кобилката на Яни е открадната, а момъкът отчаяно призоваваше да му я върнат. Последва трети репортаж, в който репортерът А.Хекимян предаде предложенията на развълнувани и добронамерени зрители, които предлагаха на Яни да му изратят друго конче, дори от една конеферма направиха направо щедро предложение - да го закарат на техни разноски до нея в Етрополе, да си избере друго конче или кобилка и да го върнат обратно.Това, което ме изуми в този момент беше напълно неадекватната реакция на Яни при тези предложения - пред репортера той категорично отхвърляше предложенията и си искаше кобилката, като в същото време очевидно съзнаваше по -голямата вероятност никога да не я види...
Тази история ме наведе на много разсъждения...Вероятно - както Дон Кихот, героят на Мигел де Сервантес - от много четене на рицарски романи става рицар, така и наш Яни от четене на уестърни е решил твърдо да се съпреживява на каубой.Много симпатично - нека и такива пъстри птички да има по нашите географски ширини...Но след това започнаха горчивите и тъжни размишления...
Не искам да се присмивам, най-малкото да осъждам поведението на това момче. Не знам каква житейска ситуация го е довело до караваната, кобилата и кучето, до нежеланието да влезе в общение дори с добронамерени хора. Но това поведение показва жестоки истини за група в българското общество.
Тук се проявява скъсаната връзка с действителността и невъзможността за диалог, фиксациите в ефимерни и чужди на българската идентичност норми на поведение. на това можем да противопоставим онази група, която със зъби и нокти се борят за своето и на семействата си добруване в тези така трудни времена.А Яни изглежда е доста интелигентно момче и е напълно в състояние да се възправи срещу реалностите и да се справи с тях.А фиксациите и зависимостите днес не са само от алкохола и дрогата...разказвали са ми за млада жена, майка на две деца, която прекарва по цели дни на компютъра, в игра с невръстни тийнейджъри и която не обръща внимание на собствените си деца...
Случаят Яни от Овча купел е типично проявление на българския Стокхолмски синдром - вживяването, дори харесването на това да си жертва...На каквото и да е. Да не правиш нищо, за да преодолееш травмата, болката, да застанеш срещу проблема и да го разрешиш.
Разбира се, тук присъстваше и типично българската способност да разваляме мечтите - колкото и скромни да са те.
Тази история ме наведе на много разсъждения...Вероятно - както Дон Кихот, героят на Мигел де Сервантес - от много четене на рицарски романи става рицар, така и наш Яни от четене на уестърни е решил твърдо да се съпреживява на каубой.Много симпатично - нека и такива пъстри птички да има по нашите географски ширини...Но след това започнаха горчивите и тъжни размишления...
Не искам да се присмивам, най-малкото да осъждам поведението на това момче. Не знам каква житейска ситуация го е довело до караваната, кобилата и кучето, до нежеланието да влезе в общение дори с добронамерени хора. Но това поведение показва жестоки истини за група в българското общество.
Тук се проявява скъсаната връзка с действителността и невъзможността за диалог, фиксациите в ефимерни и чужди на българската идентичност норми на поведение. на това можем да противопоставим онази група, която със зъби и нокти се борят за своето и на семействата си добруване в тези така трудни времена.А Яни изглежда е доста интелигентно момче и е напълно в състояние да се възправи срещу реалностите и да се справи с тях.А фиксациите и зависимостите днес не са само от алкохола и дрогата...разказвали са ми за млада жена, майка на две деца, която прекарва по цели дни на компютъра, в игра с невръстни тийнейджъри и която не обръща внимание на собствените си деца...
Случаят Яни от Овча купел е типично проявление на българския Стокхолмски синдром - вживяването, дори харесването на това да си жертва...На каквото и да е. Да не правиш нищо, за да преодолееш травмата, болката, да застанеш срещу проблема и да го разрешиш.
Разбира се, тук присъстваше и типично българската способност да разваляме мечтите - колкото и скромни да са те.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Блогът на Лъчезар Томов
2. Демократи за силна България
3. Албена Палпурина
4. Ангел Грънчаров
5. Ангел Станоев
6. Асен Генов
7. Бело Море
8. Любим линк
9. Борис Тодоров
10. Валентина Наумова
11. Ваня Панайотова
12. Весела Йорданова
13. Веселин Николов – dzver
14. Георги Алексов
15. Георги Ангелов и Светла Костадинова
16. Георги Грънчаров
17. Даниел Митов
18. Иво Йонков
19. Димитър Аврамов
20. Димитър Антонов
21. Блог за политика на Тони Господинов
22. Clixsense
2. Демократи за силна България
3. Албена Палпурина
4. Ангел Грънчаров
5. Ангел Станоев
6. Асен Генов
7. Бело Море
8. Любим линк
9. Борис Тодоров
10. Валентина Наумова
11. Ваня Панайотова
12. Весела Йорданова
13. Веселин Николов – dzver
14. Георги Алексов
15. Георги Ангелов и Светла Костадинова
16. Георги Грънчаров
17. Даниел Митов
18. Иво Йонков
19. Димитър Аврамов
20. Димитър Антонов
21. Блог за политика на Тони Господинов
22. Clixsense